Сътворението

Открих Фан Чъ в онази част на двореца, която отговаря на втората стая на канцеларията у нас. Тук държавните дела ежедневно се извършват от светлокожите ри-цари Чжоу и чернокосите кавалери Шан. Така и не разбрах колко от тези чиновници са конфуцианци. Подозирам, че бяха мнозинство.

Фан Чъ вече бе чул за случилото се.

— Това е много печално, разбира се. Йен Хуей беше забележителен човек. Ще ни липсва на всички.

— А синът?

Фан Чъ направи неопределен жест.

— Ако не друго, тази скръб ще ни даде време да отдъхнем.

Чжан Цю се присъедини към нас. Изглеждаше изтощен, но въпреки това ме поздрави точно както се полага на почетен гост. И той бе чул новините.

— Да можех да отида при него. Знам, че страда. Какво каза той?

Повторих думите на Конфуций за небето. Чжан Цю поклати глава.

— Това е непристойно, както сам той ще признае, когато болката премине.

— Преди години — каза Фан Чъ — в никакъв случай не би изрекъл такова нещо, колкото и съкрушен да е от волята на небето.

Чжан Цю, както и Фан Чъ явно повече се разстроиха от думите, изплъзнали се неочаквано от устата на Конфуций, отколкото от смъртта на съвършения Йен Хуей.

— Ще присъствуваш ли на погребението? — попитах Чжан Цю.

— Разбира се. Ще бъде нещо грандиозно. Бащата се е погрижил за това.

Учудих се.

— Но Учителят каза, че церемониите за Йен Хуей трябва да бъдат също толкова скромни, колкото са били за сина му.

— Очаква го разочарование — отвърна Чжан Цю с безизразен глас. — Вече видях скиците. Бащата ми ги показа тази сутрин. Почетни гостенино. — Той ме докосна леко по ръката с показалеца си, което бе жест на доверие. — Както знаеш, не съм желан в къщата на Учителя. Независимо от това наложително е да го видя колкото може по-скоро.

— Той ще бъде в траур най-малко три месеца — каза Фан Чъ. — И никой няма да може да разговаря с него по… други въпроси.

— Ще трябва да намерим начин. — Показалецът му отново докосна ръката ми, леко като пеперуда. — Ти си варварин. Ти си жрец. Ти си му интересен. Но преди всичко никога не си го ядосал или подразнил с нещо. Ако искаш да ни направиш добро, имам предвид на страната, а не само на семейството, на което служа, помъчи се да уредиш среща между него и барон Кан.

— Но нали баронът може да го повика? Като първи рицар той е длъжен да отиде.

— Но като божествен мъдрец не може да бъде повикан.

— Той отрича… — започнах аз.

— В Средното царство — прекъсна ме Чжан Цю — той е божествен мъдрец. Настойчивостта, с която отрича своята божественост, само доказва, че наистина е това, което сме убедени, че е. Барон Кан има нужда от Конфуций.

Чжан Цю ме погледна в очите, което често е признак, че човек лъже. Но управителят нямаше причина да ме лъже.

— Имаме много, много неприятности.

— С данъците ли?

Чжан Цю кимна.

— Те са прекомерни. Но без тях не можем да плащаме на армията. Без армията…

Чжан Цю се обърна към Фан Чъ, който ме осведоми каква е най-новата заплаха за държавата:

— До замъка Пи има една свещена местност, наречена Чуан-юй. Самият херцог Тан й е дал автономия. Макар да се намира в границите на Лу, това място винаги е било независимо. Крепостта Чуан-юй е почти толкова величествена, колкото и замъкът Пи.

Започнах да разбирам.

— Значи бившият управител на Пи…

— Той… подстрекава Чуан-юй. — Жизнерадостната усмивка, озарила лицето на Фан Чъ, противоречеше на напрежението в гласа му. — Много скоро ще се наложи да се справяме с още едно въстание.

— Барон Кан иска да разруши крепостта. — Чжан Цю опипваше отличителните знаци на колана си. — „Ако ние не го направим сега, ще трябва да го направи синът ми или внукът ми — казва той. — Не можем да позволим такава силна крепост да остане в ръцете на врага ни. Естествено, Конфуций ще се противопостави на нападение срещу това свещено място, както би се противопоставил на нападение срещу всяко свещено място.“

Чжан Цю ме погледна за втори път. Изпитах силно безпокойство. Ако не за друго, то защото подобно на много рицари Цжоу и той имаше жълти очи — очи на тигър.

— Като министри на барона ние сме съгласни с него. Като ученици на Конфуций не сме съгласни — добави той.

— Наистина ли мислите, че някой може да убеди Конфуций да извърши нещо толкова… непристойно?

Разбирах дилемата им и не виждах изход.

— Трябва да опитаме. — Фан Чъ се усмихна. — Ти трябва да опиташ. Кажи му, че ще му бъде предложен висок пост. В противен случай…

— В противен случай баронът и без това ще срине замъка — казах аз.

— Да — потвърди Чжан Цю. — Но аз не се тревожа толкова за замъка, колкото за последните дни на Конфуций. Години наред се стремяхме към една цел: да дадем власт на божествения мъдрец, за да може той да оправи нещата.

— А сега казваш, че може да дойде на власт само ако позволи на барона да извърши нещо нередно — отвърнал рязко аз.

Чжан Цю бързо премина в нападение: