Сътворението

Може би неволно Конфуций извърна очи към Йен Хуей, който го гледаше и се усмихваше. Внезапно под отпуснатата кожа и най-малката подробност по черепа на младежа стана видима.

— Освен това — продължи Конфуций — светът, който има значение, е този свят, светът на живите. Но понеже обичаме и уважаваме хората, които са били преди нас, съблюдаваме обредите, посветени на единството ни о предците. Истинското значение на тези ритуали е трудно-разбираемо, дори и за мъдреца. За народа всичко това е неразбираемо. Той гледа на тези церемонии като на задължение и смята, че чрез тях ще умилостиви някакви страшни призраци, а не е така. Небето е далеч. Човекът е близо. Почитаме мъртвите за благото на живите.

Конфуциевата уклончивост по въпроса за небето винаги ме поразяваше. Канех се да му задам още въпроси, но ни прекъсна влизането на Чжан Цю и Фан Чъ. Те клекнаха в дъното на стаята като закъснели ученици.

Известно време Конфуций гледа втренчено Чжан Цю. После попита:

— Защо закъсняхте?

— Държавни дела, Учителю — отвърна тихо Чжан Цю.

— Макар и да не заемам никакъв пост, ако тази вечер имаше държавни дела, щях да знам.

Последва неловко мълчание.

— Одобряваш ли новите данъци? — попита след малко Конфуций.

— Тази сутрин поставих съобщението за новите данъци на стената на Дългата съкровищница по заповед на барон Кан.

— Това е добре известно.

За пръв път връхчетата на дългите му зъби не се показваха. Старецът така бе стиснал заешката си уста, че лицето му придоби несвойствено суров израз — сякаш бе някой дявол-бог на светлината.

Чжан Цю имаше изнервен и отчаян вид.

— Като управител на семейство Чъ съм длъжен да се подчинявам на министър-председателя.

Конфуций почти изпадна в гняв, доколкото това чувство изобщо му бе познато.

— Във всичко ли?

— Имам задължения, Учителю. А и ти винаги си се придържал към правилото, че човек трябва да служи на законния си господар.

— Дори и когато той иска от него да извърши светотатство?

Чжан Цю се озадачи.

— Нима това е светотатство, Учителю?

— Да, светотатство. Миналата пролет барон Кан отиде на връх Тай. Принесе нефрит в дар на планинския дух. И тьй като това може да прави само суверенът, извърши светотатство. Ти помагаше ли му при церемониите на връх Тай?

— Да, Учителю.

— Тогава си извършил светотатство. — Конфуций рязко затвори ветрилото, което използуваше за официални случаи. — Започна ли да събираш новите данъци?

Чжан Цю кимна, като гледаше в пода.

— Това, което вършиш, е несправедливо. Данъците са прекомерно високи. Хората ще страдат. Трябваше да се опиташ да възпреш барон Кан. Трябваше да го преду-предиш за последиците от действията му. — Предупредих го, че данъците са… че ще предизвикат недоволство.

— Когато владетелят отказва да постъпи справедливо спрямо народа си, неговият служител е длъжен да подаде оставка. Твоят дълг е бил ясен. Трябвало е да напуснеш поста управител на фамилия Чъ.

В стаята всички ахнаха от изненада. Бях свидетел на нещо, което никога не се беше случвало. Конфуций се отрече от свой ученик. При това този ученик бе един от най-влиятелните хора в държавата. Чжан Цю се надигна. Поклони се ниско на Учителя и си отиде. Фан Чъ остана. Конфуций се усмихна мило и смени темата.

Известно време Лу като че ли бе на прага на революцията. Спомних си как реагира Египет на Дариевите военни налози. Винаги има граница, отвъд която не можеш да насилиш хората, и когато владетелят прехвърли тази граница, или трябва да пороби всички, или да намери някакъв хитър начин да отстъпи.

Конфуций стана център на настроените срещу Чъ рицари, които служеха при херцога или при семейства Мън и Шу. Макар да бяха недоволни от данъците, бароните не се осмелиха да се противопоставят на барон Кан. И те като херцог Ай подхвърляха загадъчни забележки. И също като херцог Ай не направиха нищо. Армията на Чъ бе не само силна, но и вярна на диктатора. При това в деня на обявяването на новите данъци барон Кан повиши заплатите на всички свои войници. В трудни времена верността струва скъпо.

През този напрегнат период прекарвах дните си в леярната. Барон Кан не ме викаше и аз не се появявах в двора. Излишно е да споменавам, че не посещавах Конфуций. Избягвах и херцогския двор, който открай време бе център на недоволство. Всъщност не виждах никой друг освен Фан Чъ, който от време на време ми гостуваше. Той бе единствената ми връзка с опасния дворцов свят.

Фан Чъ обичаше да идва в леярната и да гледа как леят желязото. Гледаше и се възхищаваше. А аз се възхищавах на китайските работници. Никога не съм виждал хора, които толкова бързо усвояват нещо ново. Официално аз ръководех държавното производство на желязо, но след първите няколко месеца имах много малко работа. Леярите вече знаеха всичко, което знаят персийските им събратя. Бях излишен.