Сътворението

Точно срещу главната врата бе спусната завеса, която скриваше същинския вход към двореца. Докато се оглеждахме омаяни, невидими ръце или въжета дръпнаха завесата и откриха барон Кан. Домакинът ни бе облечен просто, но според правилата. Той поздрави Конфуций пак според правилата, но не дотам просто — киманията с глава, кършенето на рамене и въздишките нямаха край. Явно беше, че предстои изключително тържествен, много официален и важен случай.

Щом Конфуций даде всички полагащи се по правилата отговори, баронът ни въведе в дълга галерия с изглед към няколко стъпаловидни градини. Тук десетина изумително красиви момичета от Чу ни поднесоха разкошен обед. Тези момичета са неделима част ако не от архитектурата, то от обзавеждането и всички ние бяхме заслепени, с изключение на Конфуций. Той седеше на почетното мя-сто и педантично правеше изискващите се по правилата забележки. Но погледът му избягваше прислугата. Никой от нас не бе предполагал, че някъде в Лу може да съществува такъв разкош. Макар дворецът на Чъ в столицата да бе голям, той се отличаваше със строга сдържаност, подходяща за един административен център на обедняла държава. По известни само нему причини диктаторът се решил да ни покаже една страна от своя живот, която малцина са имали честта да видят. Бяхме поразени, точно както бе очаквал от нас. Конфуций бе ужасен. Дали баронът не бе очаквал и това? Не мога да кажа със сигурност.

Обедът беше много вкусен и доста прекалихме с виното, което имаше цвят на малахит и вкус на мед. Междувременно ни поднасяха блюдо след блюдо по южняшки обичай. Това означава, че горчиви ястия се редуват със солени, след това кисели, след това люти и накрая сладки. Помня, че имаше варена костенурка, гъска с кисел сос, задушена патица, печено яре със сос от сладки картофи, сушено месо от жерав с кисели репички … и прочутата горчиво-кисела супа от У.

С изключение на барон Кан и Конфуций всички се натъпкахме по най-отвратителен начин. Мъдрецът и диктаторът ядоха умерено и не пиеха, а отпиваха виното на малки глътки.

В паузите между отделните блюда млади момичета от Шън изпълняваха прелъстителни танци под звуците на цитра, тръби, камбани и барабани. После една прелестна красавица от У изпя няколко любовни песни, прекрасни старинни песни, които дори Конфуций бе принуден да похвали. Общо взето, той ненавиждаше всяка музика, композирана след времето на Чжоу. Спомням си откъслечно разговора, останал в паметта ми заедно с блясъка и аромата на чудесния ден, ястията музиката, жените.По време на вечерята баронът се обърна към Конфуций:

— Кажи ми, Учителю, кой от твоите ученици най-много обича знанието?

— Този, който умря, Министър-председателю. За нещастие Йен Хуей живя малко — отвърна Конфуций, изгледа строго присъствуващите свои ученици и добави: -Сега няма кой да заеме мястото му.

Баронът се усмихна.

— Естествено, ти най-добре преценяваш, Учителю. Все пак бих казал, че Дзъ-лу е мъдър.

— Така ли? — Конфуций оголи предните си зъби.

— Мисля също, че е подходящ за държавен пост. Съгласен ли си с това, Учителю?

По този начин — не кой знае колко деликатно — баронът започна да подкупва Конфуций.

— Дзъ-лу работи добре — отвърна Учителят. — Ето защо би трябвало да заема някакъв пост.

Дзъ-лу прояви благоприличие, като си даде вид, че е смутен.

— Какво ще кажеш за Чжан Цю?

— Той е гъвкав — каза Конфуций без колебание. — И това ти е известно, защото той вече заема пост.

— А Фан Чъ?

— Умее да върши работа, както също ти е известно. Пиршеството вече не доставяше удоволствие на Чжан

Цю и Фан Чъ, а баронът се забавляваше за тяхна сметка. Освен това по някакъв неразбираем за останалите начин баронът намираше общ език с Конфуций.

— Твоите ученици ми служат добре, Учителю.

— Да можеше и на доброто да се служи така добре, Министър-председателю!

Баронът предпочете да остави хапливата забележка без отговор.

— Кажи ми, Учителю, кой е най-добрият начин да направиш един народ почтителен и верен?

— Имаш предвид друг начин, не като му даваш пример, така ли?

Изведнъж разбрах, че Конфуций не само е обладан от надигащ се гняв, но и че няколкото хапки, които бе погълнал, започват да дразнят стомаха му. Баронът слушаше внимателно, сякаш Конфуций още не бе отговорил нищо.

— Уважавай достойнството на хората. — Конфуций се намръщи и се оригна. — Тогава и те ще те уважават.

Повишавай онези държавни служители, които са достой-ни, а недостойните обучавай!

— Колко вярно и колко прекрасно казано! — възкликна баронът с престорено възхищение, сякаш за пръв път чува такова нещо.

— Радвам се, че мислиш така. — Конфуций бе по-раздразнен от всякога. — Без съмнение, никога не трябва да се прави обратното. — А какво имаш предвид под „обратното“?

— Не се опитвай да учиш достойните. Не повишавай недостойните.

За щастие разговорът бе прекъснат, за да чуем една скръбна балада от Цаи. Но когато тя свърши, баронът възобнови своите почтителни и същевременно предизвикателни въпроси.