Сътворението

— Особено лошия. Да се стремиш към справедливост, е мисия за цял живот. Всъщност основната черта на истинския кавалер е праведността, която той постига чрез ритуала, като смирено си я постави за цел и добросъвестно я довежда докрай. Ясно е, че придобиването на богатство и власт чрез неправедни средства е толкова далеч от идеала на кавалера, колкото плаващите в небето облаци.

По неправедност баронът не отстъпваше на повечето владетели. Той обаче сведе глава, сякаш се прекланя.

— И все пак в какво се състои праведността за смирения слуга на държавата? — попита той, свел очи към коприненото килимче, върху което седеше.

— Ако още не си го разбрал, не мога да ти го обясня. — Конфуций седеше с изпънати назад рамене. — Но тъй като съм сигурен, че дълбоко в корема си и ти като всеки кавалер знаеш кое е правилно, ще ти припомня, че праведността включва две неща: уважение и вярност към другите.

— Какво да правя, Учителю, за да уважавам другите?

— Да не постъпваш с тях така, както не би искал да постъпват с теб. Това е просто. Що се отнася до верността, нея дължиш на суверена си, ако е праведен. Ако не е, трябва да отдадеш верността си другиму, въпреки че сигурно ще страдаш от това.

— Кажи ми, Учителю, срещал ли си някога човек, който да се е отдал изцяло на добротата, който истински да ненавижда злото?

Конфуций разглеждаше ръцете си. Винаги ме поразяваха необикновено дългите му показалци. Отговори с тих глас:

— Не се сещам за нито един човек, който да е успял, макар и един-единствен ден, да посвети всичките си сили за добро.

— Несъмнено самият ти притежаваш съвършена доброта.

Конфуций поклати глава.

— Ако притежавах съвършена доброта, сега нямаше да съм тук с теб, Министър-председателю. Храним се изобилно сред разкош, докато народът ни гладува. Това не е добро. Не е праведно. То е непристойно.

На всяко друго място по света главата на Конфуций щеше веднага да се раздели с тялото му. Всички изпаднахме в ужас. Но колкото и да е чудно, оказа се, че Конфуций е постъпил по възможно най-мъдрия начин.

Като атакува диктатора открито от морални позиции, той ясно му показа, че политически не представлява никаква опасност за семейство Чъ. В най-лошия случай можеше да мине за стар досадник. В най-добрия — за украшение на режима. Опърничавият мъдрец, който намира недостатъци на всички, често е най-безопасният човек в едно царство — нещо като дворцовия шут, на когото, общо взето, никой не обръща внимание. Барон Кан се опасяваше, че Конфуций и учениците му са се съюзили с Гей и че тайно действуват за свалянето на баронските семейства и за възвръщането на херцогската власт. Но с поведението си в горската хижа Конфуций убеди диктатора, че той няма защо да се бои от него.

Баронът подробно обясни на Конфуций защо държавата се нуждае от нови приходи. Освен това се извини за разточителството в дома си, като изтъкна, че бил построен не от самия него, а от баща му и повечето неща били подарък от правителството на Чу.

Конфуций не отговори. Бурята бе преминала. Постепенно всички се включихме в разговора, а движенията на танцьорките ставаха все по-еротични. Не си спомням как съм си легнал тази нощ. Спомням си само, че на другата сутрин се събудих в спалня с червени стени, украсени с още по-яркочервена дърворезба и инкрустации от черен кехлибар. Щом седнах в леглото, едно красиво момиче дръпна дългите сини завеси от коприна. Поднесе ми леген, на дъното на който бе изобразен издигащ се от пламъците златен феникс — чудесно предзнаменование, помислих си аз, докато повръщах. Не съм имал друг случай, в който да ми е било толкова зле — и не съм попадал в по-красива обстановка.

Следващите няколко дни бяха като в идилия. Дори Конфуций изглеждаше спокоен. Първо, защото барон Кан с много почести го бе назначил за държавен министър и сега можеше да се очаква, че най-после „кратуната“ ще бъде свалена от стената и ще влезе в работа.

Или поне така си мислеха всички с изключение на Дзъ-лу.

— Това е краят — каза ми той. — Дългият път беше дотук. Учителят никога няма да получи възможност да управлява.

— Но нали е държавен министър?

— Барон Кан е любезен и хитър. Конфуций доби пу-блично признание. Но никога няма да го използуват. Това е краят.

Последния ден в горската хижа ме повикаха в кабинета на барон Кан. Баронът бе много благоразположен.

— Ти ни служи добре — каза той. За миг по гладката повърхност на яйцето пробягна нещо като усмивка. — Нашият божествен мъдрец вече не е в противоречие с нас и това до известна степен се дължи на твоите услуги. Сега има мир в една земя, чиито граници са спокойни като вечния сън на връх Тай.