Сътворението

— Да, разбира се. Връщам се в Бактра. Ще оглавя огнения олтар там. Ще се заема с увековечаването на верните думи на баща ми. Ще ги запиша на волска кожа. Обработва се, след като животното бъде заклано по време на правилно жертвоприношение, при което хаомата се пие точно както ни е учил Зороастър, нито глътка повече от определеното, и то на място, където не проникват слънчевите лъчи. ..

— Добре. — Атоса прекъсна чичо ми, който бе доста словоохотлив. Каза му, че аз ще поема поста веднага. — Той ще изпълнява всички необходими обреди на олтара тук в Суза.

След това Върховният зороастриец бе освободен и Атоса каза:

— Ще… обкръжим Великия цар.

Но тъй като стените в покоите на Атоса винаги са имали внимателни уши, стана така, че Великият цар обкръжи нас. Един ден преди да бъда ръкоположен като глава на ордена, получих заповед да се явя при Дарий.

Обхвана ме ужас. В това няма нищо чудно. Не знаех дали ще ме убият, осакатят или хвърлят в затвора. Или пък ще ми окачат почетната златна верига. Животът в ахеменидския двор е пълен с изненади, особено неприятни.

Облякох жречески одежди. Това бе идея на Лаида.

— Дарий е длъжен да почита Зороастър и наследника му — каза тя. После беззвучно прокле Атоса. Но аз прочетох движението на устните й: „Изкуфяла, високомерна, ужасна жена!“ Макар в никакъв случай да не бе изкуфяла, старата царица бе постъпила непредпазливо. Доложили бяха разговора ни на Великия цар.

8.

Великият цар ме прие в работната си стая. Тази стая и досега се пази непокътната от времето, когато беше жив. Тя е квадратна, с висок таван. Единствените мебели в нея са маса от чист порфир и несъответствуващо висок дървен стол без облегалка, на който Дарий обичаше да се настанява, когато не се разхождаше, диктувайки на секретарите. Те седяха с кръстосани крака около масата на пода. Щом свършеше да диктува, чиновниците му четяха доклади от сатрапи, царски съгледвачи, държавни съветници, посланици. А документите, предназначени само за Дариевите очи, бяха написани на специален език с опростен синтаксис. Общо взето, съставянето на тези текстове изискваше доста умение и труд. Но както вече споменах, на Дарий повече му се удаваха сметките. Можеше да събира, да изважда и дори да дели наум, без видимо да използува пръстите си.

Въведе ме главният дворцов управител — старец, останал още от времето на Кир. Докато правех поклоните пред Великия цар, двамата секретари се измъкнаха покрай мен бързо и плавно като змии. Великият цар ми даваше нещо неповторимо — аудиенция насаме. Сърцето ми се разтуптя и ушите ми забучаха толкова силно, че едва успях да чуя заповедта на Дарий:

— Стани, Кир Спитама!

Изправих се с чувството, че ще припадна. Макар поч-тително да отвръщах погледа си от него, все пак забелязах, че през годините, които бях прекарал в Сарди, Дарий бе остарял чувствително. Този ден не бе имал търпение да му направят косата и изпод синьо-бялата лента — единствения царски белег по него — се подаваха побелели къдри. Прошарената му брада бе сплъстена.

Дарий доста дълго ме гледа втренчено. Десният ми крак неволно потреперваше. Надявах се, че жреческата ми одежда ще прикрие този външен израз на дълбокия ужас, който изпитвах.

— Ти ни служи добре в Сарди — лаконично заяви Дарий. Дали този полукомплимент не бе увод към зло-вещото „но“?

— Служа във всичко на Великия цар, чиято светлина…

— Да. Достатъчно — прекъсна Дарий церемониалния отговор. Отмести куп папирусни свитъци от египетската сатрапия. Познах йероглифите. После рови из куп документи, докато намери правоъгълно парче червена коприна, върху което с изящни златни букви бе изписано някакво послание — великолепен, макар и непрактичен начин за кореспонденция.

Не можех да разбера на какъв език е посланието. Със сигурност не беше нито на персийски, нито на гръцки.

— Това идва от Индия — обясни Дарий. — От царя на някаква тамошна държава, за която не съм чувал. Желае да търгува с нас. Винаги съм искал отново да се насоча към Индия. Там е бъдещето ни. На изток. Не-веднъж съм го казвал. Ясно е, че на запад няма нищо, което да си струва да притежаваме. — После продължи със същия тон: — Няма да бъдеш Върховен зороастриец. Това е моето решение.

— Да, Господарю на всички земи.

— Подозирам, че изпитваш облекчение. — Дарий се усмихна и аз наистина се успокоих.

— Моето желание винаги е било да служа само на Великия цар.

— Двете неща не са ли едно и също нещо?

— Двете неща неизменно съвпадат, Господарю. — Очевидно това нямаше да е денят на моята екзекуция.

— Хистасп не би се съгласил с теб — отвърна Дарий и после, за мое учудване, се изсмя така, както се смее планински воин. Насаме никога не прибягваше до изисканото дворцово покашляне.

— Баща ми те обичаше. Искаше да станеш Върховен зороастриец. Същото, разбира се, иска и царицата.

Отново изпитах безпокойство. Дарий явно знаеше всяка дума, разменена между Атоса и мен. Той небрежно прокара пръсти по златните букви на копринения квадрат.

— Но аз съм решил друго. Това не е твоето призвание. Винаги ми е било ясно, както е ясно и на Премъдрия господ, първия от всички богове.