Сътворението

— Нищо подобно няма да правиш — каза твърдо Дарий. — Ще бъдеш любезен с всички жреци. Ще намираш сходства между техните богове и нашите. Няма да ги предизвикваш. Един ден ще трябва да управлявам Индия. Жреците ще ми бъдат необходими. Ето защо трябва да ги… очароваш. — Тази дума бе от речника на Атоса.

Поклоних се ниско.

— Ще ти се подчинявам във всичко, Господарю. Дарий шумно стовари обсипаната си с пръстени ръка върху масата. Появи се дворцовият управител. Водеше двама души. Единият бе индийски евнух. Другият бе мореплавателят Скилакс, с когото се бях запознал в Халикарнас. Великият цар се държеше със Скилакс почти като с равен и не обръщаше внимание на евнуха, който се тресеше от страх.

Дарий посочи голямата кожена чанта, която Скилакс държеше в едната си ръка.

— Взел си я. Хубаво. И аз ще взема моята.

Дарий отмести един гоблен, който изобразяваше Камбиз на лов за елени. Любопитно е, че не си спомням да съм виждал в двореца гоблени с образа на Дарий. Но Камбиз беше навсякъде. Доколкото знам, в Суза има само един гоблен, на който е изобразен Кир. Намира се в залата на царицата — недодялана работа, върху която и молците доста са се потрудили.

Зад гоблена се откри дълбока ниша, а вътре имаше обикновен сандък, подобен на онези, в които търговците държат парите си. Дарий отвори капака и започна да рови вътре. После извади малък меден щит. Междувременно Скилакс вече бе извадил подобен щит от кожената си чанта.

Никога по-рано не бях виждал истинска карта на пътищата. Всъщност единствената карта, която бях виждал, имаше доста фантастичен вид и покриваше цяла стена в новия дворец във Вавилон. На нея със скъпоценни камъни бяха отбелязани градовете и пристанищата на Вавилония, Мала Азия и Египет — такива, каквито са били по времето на Навуходоносор. Понеже вавилонците са добри математици, предполагам, че разстоянията са били точни.

Дарий сам постави двете медни карти на Индия една до друга на масата. След това започна да посочва съществените различия между неговата карта и тази на Скилакс.

— Няма спорове само за река Инд, която ти ми карто-графира.

Дарий проследи дългата ивица на реката, която тече от високите планини на изток от Бактрия чак до разклонената си делта там, където се влива в така нареченото Индийско море.

Скилакс каза, че неговата карта е по-нова, но се съгласи, че и на двете не може да се вярва.

Неочаквано Дарий хвърли червения копринен квадрат на пода, за да може индийският евнух да го прочете.

— От кого е това послание? И откъде е? — попита Дарий, а после се обърна към Скилакс: — Каква част от Индия всъщност успя да видиш?

— Реката, Господарю. Части от делтата. Град Таксила на север.

— Тези земи са мои, нали?

— Да, Господарю. Цялата долина на изток от Инд сега е твоята двадесета сатрапия. Границата е горе-долу тук. — Скилакс докосна едно място на картата. — На изток е земята на петте реки, която индийците наричат… как я наричаха? — Скилакс погледна към пода, където евнухът напрегнато четеше посланието.

— Пенджаб, Всемогъщи адмирале.

— Пенджаб. След това, на север, е царство Гандха-ра…

— Мое царство.

— Царят ти плаща данък, Господарю — тактично отбеляза Скилакс. След това проследи криволичещата линия на река Инд от север на юг. — Тринадесет месеца пътувах, Господарю, от високите планини до делтата. Но накрая всичко това стана твое.

— Да не говорим за годишния данък от триста и петдесет златни таланта[1] в златен пясък. — Дарий шумно се облиза — просташки жест, забранен за останалите. — Това е най-големият годишен данък измежду всичките ми сатрапии, включително Египет. А само си помисли какъв ще бъде приходът от всичко това! — Крепката му ръка се плъзна от ляво на дясно, от запад на изток, по медния диск. После се намръщи. — Но каква е тази работа? Моята карта показва две реки и три града, чиито имена не мога да прочета. И после… виж каква форма има! Моята Индия е като правилен кръг. Твоята е нещо като полуостров. И какво има тук в най-далечния край? Море ли има? Или това е краят на света и оттам падаме в пропастта?

[1] Персийският златен талант, най-голямата монетна и тегловна единица в империята, бил равен на три хиляди дарика, — Б. пр.

— Има друго море, Господарю. Има още високи планини и джунгли, а след това голяма империя, поне така твърдят.

— Китай? Да, чувал съм името. Но къде се намира той?

— През царуването на Кир, Господарю, веднъж е имало пратеници от Китай. Дошли са с коприна и нефрит,

— Знам, знам. Чел съм описа. Искам да търгувам с тях. Но е трудно да имаш работа със страна, чието местоположение е неизвестно. Скилакс, бленувам за крави! Неудържимо желая крави! — Дарий се изсмя.

Скилакс се усмихна, но не посмя да се засмее с глас.