Сътворението

— Ако говорим точно, не. Господарю. Но там е равнина и пътеките са добре очертани. От друга страна, джунглите са гъсти. Има много диви зверове, бандити. Ще ни е необходима рота войници. Освен това трябва да прекосим пет реки, преди да стигнем до река Ямуна. После с лодки и салове ще се спуснем до равнината на Ганг, където са шестнадесетте царства.

— Откъде знаеш всичко това? — Дарий доста учудено погледна Скилакс. — Никога не си бил на изток от делтата на Инд.

— И аз бленувам за крави, Господарю — отговори Скилакс, — за теб, разбира се.

Дарий сърдечно прегърна Скилакс. За такава прегръдка всеки от царските синове и братя би дал поне едната си ръка.

— Ще получиш своите крави, Скилакс. Грижи се за момчето — посочи ме той безцеремонно. — Ще получиш сто войници — достатъчно, за да пазят посланика, но недостатъчно, за да изплашат говедарите. Както се полага, ще получиш и придружвачи, картографи, архитекти. Евнухът… как му беше името?… ще приготви подходящи подаръци за двамата владетели. Но да е нещо по-скромно. В края на краищата като господар на всички земи съм господар и на техните. Това право ми е дадено от… от Премъдрия господ! — добави той явно за да ми достави удоволствие.

После Дарий се обърна към мен. С учудване забелязах, че сме еднакво високи. Дотогава го бях смятал за гигант. Великият цар ме погледна право в очите и аз много се смутих. Тревожеше ме мисълта, че това не е позволено, докато тъмносините му очи с леко зачервени клепачи продължаваха да ме гледат напрегнато.

— Трябва да оправдаеш надеждите ми, Кир Спитама. Давам ти една година. Най-много две. През това време искам да науча всичко, което е необходимо да знам, за да подготвя завладяването на Индия. Искам да стигна до края на света. Или до Китай. Което от двете е по-близо.

— Твоята дума е закон, Господарю.

— Индия ще бъде последният ми дар за персийския род. Затова бъди наблюдателен, хитър, възприемчив. Ще проповядваш Истината, но няма да смущаваш последователите на Лъжата.

Дарий съвсем основателно се страхуваше от усърдието на истинския зороастриец. А нямаше намерение да настрои против себе си шестнадесет индийски царства поради религиозния фанатизъм на посланика си.

— Ще постъпя както повелява Ахеменидът. — Да назовеш Великия цар с името му, е все едно да отправиш ругатня към Премъдрия господ!

— Добре.

Дарий ми подаде ръката си и аз я целунах.

Така станах благородник. Можех да обядвам на неговата маса, ако бъда поканен. Както се развиха събитията, това не се случи, но вече имах установен сан. Бях персийски благородник и знаех, че ако остана жив след изпълнението на мисията си, ще съм си осигурил състояние.

КНИГА ЧЕТВЪРТА Индия

1.

От Суза Мисията в шестнадесетте царства на Индия, както с известна насмешка ни наричаше втората стая на канцеларията, се отправи към река Тигър. След това се спуснахме с плоскодънни лодки към делтата на реката. Там ни чакаше Скилакс с двете триери, оцелели след катастрофалната обсада на Наксос. Може би е трябвало да приема това като предзнаменование. Но бях в твърде добро разположение на духа.

Поради постоянното отлагане на тиня от реките в района на делтата, където Тигър и Ефрат се съединяват в нещо като плитко езеро, никога не е имало истинско пристанище. Перси, вавилонци, асирийци — всички са се опитвали да построят пристанище на това стратегическо кръстовище, но калта, която реките постоянно влачат от върховете към низините на земята, неизбежно погребвала всяко подобно начинание. През царуването на Дарий там имаше импровизирано пристанище край брега на едно солено блато, което можеше да се прекоси само по дълга почти цяла миля верига от салове, простираща се над тиня и плаващи пясъци. Веднъж видях как мокрият пясък погълна една камила заедно с водача й толкова бързо, че водачът не успя дори да извика.

Първоначално Скилакс възнамерявал да използува корабите, за да обиколи Африка по море. Но сега Индия бе излязла на преден план и според мен той не бе особено недоволен от това, макар че съкровената му мечта бе да обиколи цяла Африка — нещо, в което никой не е успял, а и едва ли ще успее, каквото и да твърдят финикийците.

Ако ги слуша човек, може да повярва, че са картографирали всяко кътче на опасващия света океан.

За всяка от триерите бяха необходими сто и двадесет гребци, както и около тридесет други моряци, дърводелци, готвачи. Тези кораби са направени за война, не за търговия и затова на тях е предвидено много място за войници, но не и за пътници. Освен стоте войници придружаваше ме и група от дванадесет души, славещи се като познавачи на Индия, както и един ценен подарък от царица Атоса — индийски роб на име Карака. „Подходящ е за целта!“, това бяха единствените й думи.

Към товара ни се прибавиха и даровете за двамата царе, храна за самите нас, както и осем коня с коняри. Корабите бяха доста претоварени.