Сътворението

До ден-днешен съм любопитен да узная дали такива магнитни скали съществуват. Не съм срещал индийски моряк, който да не е убеден, че ако при построяването на кораба е използувано дори едно-единствено парче метал, то неизбежно ще бъде изтръгнато от демоничната им сила и корабът ще потъне.

— Този начин за корабостроене не е лош- съгласи се Скилакс. — Колкото и да е бурно морето, дори и при много силен вятър, корабът не потъва, защото водата не само влиза, но и излиза през процепите.

Разстоянието от делтата на Тигър и Ефрат до делтата на Инд е около деветстотин мили. Ивицата пустиня между морето и Персийските планини ми се стори най-пустото място в света. Питейната вода не достига, затова по брега едва успяват да се изхранват незначителен брой рибари, производители на сол, ловци на бисери, пирати.

На третия ден, след като отплавахме, при изгрев-слънце видях зад група коралови острови огнения олтар на Бактра, видях дядо си, нападението на тураните клането. Вълшебното видение, наречено мираж, трая не по-вече от две-три минути, но аз останах прикован, защото го възприех като известие от Зороастър. Сам той ми напомняше, че всички хора трябва да следват Истината, и аз се почувствувах виновен, задето бях предприел пътешествието си не в името на Истината, а в името на Ахеменид-ския орел. По-късно, в Индия, щях още по-силно да чувствувам, че изменям на дядо си. Макар и никога да не изгубих вярата си в учението на Зороастър, индийските мъдреци ме накараха да осъзная един доста смущаващ факт, а именно че за сътворението на света съществуват почти толкова теории, колкото са боговете във Вавилон, и трябва да призная, че някои от тях са направо завладяващи, без да твърдя, че могат да се приемат за истина или че са Истината.

Демокрит иска да узнае коя от тези теории най-много ме е озадачила. Веднага мога да отговоря. Това е теорията, че никога не е имало сътворение на света, че не съществуваме, че всичко е сън. Кой е сънуващият? Онзи, който се събужда… и си спомня.

Докато стигнем до река Инд, което ни отне няколко седмици, ту попадахме в безветрие и трябваше да разчитаме на вече изнемощяващите, изтощени от палещото слънце гребци, ту ветровете ни тласкаха на североизток. А когато плавахме с издути платна, животът ни бе в опасност, защото през цялото време се движехме съвсем близо до назъбения коралов бряг и при всеки по-силен порив на вятъра рискувахме да се разбием в някоя скала. Но Скилакс бе ловък мореплавател. Нито един командуван от него кораб не бе потънал. Поне той така твърдеше. Но тъкмо това ме изпълваше с безпокойство. На онези, които не са преживели дребни злополуки, съдбата обикновено готви нещо по-голямо.

Все пак успях да извлека полза от прекараните в открито море седмици. На младини бързо възприемах новото, а и Карака бе отличен учител. Когато настъпи часът и пред погледа ни се откри синкавочерната кал на делтата на Инд, бях усвоил основите на индийския език или поне така си мислех. Оказа се, че Карака ме е учил на дравид-ски диалект, който за арийците от шестнадесетте царства е почти толкова неразбираем, колкото и персийският.

За щастие Карака знаеше достатъчно арийски думи и ми помогна да започна малко по малко да разбирам не само новия език, но и новия свят, защото именно езикът на един народ ни казва най-много за това какви богове почитат хората, какви са самите те и какви биха искали да бъдат. Езикът на индоарийците никак не прилича на дравидския, но затова пък е сходен с персийски, което потвърждава древната теория, че навремето всички сме принадлежали към едно и също северно племе и сме вярвали — до Зороастър — в едни и същи богове. Сега арий-ските богове са всъщност нашите дяволи.

Скилакс ми разказа доста неща за пътуването си по Инд.

— В началото Дарий искаше цяла Индия. Все още я иска, разбира се, макар че, между нас казано, вече е много стар за дълъг поход. Трябваше да тръгне на изток веднага щом му осигурих долината на Инд.

— Не можеше да тръгне — отвърнах аз. — Точно тогава имаше въстание във Вавилон. Имаше…

— Все стла нещо друго да се върши! Но ако искаш да завладееш света, трябва да забравиш незначителните земи… като Вавилон.

Засмях се. Голямо облекчение е да си далеч от двора. И аз, като Скилакс, носех само едно парче плат около бедрата и тънък индийски шал около раменете, предназначен да предпазва кожата от слънцето. Не се различавахме от гребците. Скилакс трябва да е бил тогава петдесетгодишен, но тялото му бе здраво и мускулесто като на младеж. Солта запазва хората също както рибата. Моряците винаги изглеждат по-млади за годините си.

— Вавилон е най-прекрасният град в света — зая-вих аз.

Скилакс не бе съгласен.

— Някога може и да е бил. Но индийските градове са много по-богати, по-пищни.

— Наистина ли си ги виждал?

— Само Таксила. А той е голям колкото Сарди и е много по-богат. Но индийците твърдят, че Таксила е най-обикновено гранично селище.

— Тогава защо Дарий е чакал толкова дълго? Скилакс сви рамене.