Сътворението

Дарий замълча, сякаш очакваше да го обвиня в светотатство.

— Разбирам, Господарю, онова, което винаги е било ясно на теб. — Не можах да кажа нищо по-подходящо.

— Тактичен си за разлика от дядо си, което е хубаво. Кир щеше да отсече главата на Зороастър, ако му бе говорил така, както говореше на мен. Но аз съм… снизходителен. — Дарий прокара пръстите на грубата си войнишка ръка по златното писмо върху червената коприна. — В религиозните дела — прибави той. — В другите дела…

Замълча. Разбрах, че се мъчи да реши до каква степен може да бъде откровен с мен.

Мисля, че накрая Дарий бе толкова искрен с мен, колкото изобщо някога си е позволявал да бъде. В края на краищата тайната на абсолютната власт се крие в пазенето на тайна. Единственият човек, който трябва да знае всичко, е монархът. Може да споделя различни неща с други хора. Но цялостният поглед върху всичко трябва да е достъпен само за него. Само той е златният орел.

— Не съм доволен от войната с Гърция. Хистией мисли, че може да я спре, но аз се съмнявам в това. Сега разбирам, че войната няма да свърши, докато не унищожа Атина, а това ще отнеме много време и много пари и накрая ще съм прибавил към империята няколко каменисти къса от западния континент, където растат само онези отвратителни маслини.

Дарий споделяше типичното за персите отвращение към маслините. Нашият западен свят се дели на хора, които се хранят само с маслини, и други, които имат достъп до най-разнообразни благородни масла.

— Надявах се, че през последните си години ще мога да тръгна на изток, откъдето изгрява слънцето. Символът на Премъдрия господ — добави той, като ми се усмихна. Почти сигурен съм, че Дарий не вярваше в нищо друго, освен в собствената си съдба. — Да речем, че Гръцките войни няма да ми отнемат повече от година-две, а аз ще издържа още година-две.

— Да живее вечно Великият цар! — извиках високо, както изискваше обичаят.

— Това е и моето желание. — Насаме Дарий напълно пренебрегваше церемониите. Всъщност в онези случаи, когато сме били сами, имах чувството, че сме двама сарафи или керванджийски търговци, които се мъчат да измислят начин, за да скубят купувачите на пазара.

— Можеш ли да смяташ?

— Да, Господарю.

— Бързо ли учиш езици?

— Мисля, че да, Господарю. Научих малко лидий-ски и…

— Остави лидийския, Кир Спитама. Имам нужда от пари. Имам нужда от много пари…

— За Гръцките войни… — Бях направил непростимото. Макар да не бях задал директен въпрос, бях го прекъснал.

Но Дарий изглеждаше доста доволен, че може да води нормален разговор с мен.

— За Гръцките войни. За това, което строя в Персе-пол. За отбраната на северната граница. Мога, разбира се, да увелича налога, който плащат верните ми роби, но поради въстанието на йонийските гърци, безредиците в Кария и новия претендент за престола във Вавилон моментът е неподходящ за увеличаване на данъците. А ми трябват пари. — Дарий замълча.

В известен смисъл сигурно през цялото време съм знаел защо ме е повикал.

— Искаш от мен да отида в Индия, Господарю. — Да.

— Искаш да създам търговски връзки?

— Да.

— Искаш да изследвам устройството на индийските държави?

— Да.

— Желанието ти е да прибавиш Индия към Персийската империя?

— Да.

— Господарю, не бих могъл да мечтая за по-велика мисия!

— Добре. — Дарий взе в ръка червеното послание. — Тези хора желаят да търгуват с Персия.

— Какво имат за продан, Господарю?

— Желязо. — Дарий ми отправи очарователна дяволита усмивка. — Научих, че точно тази страна е цялата от желязо. Но както се говори, навсякъде в Индия е пълно с желязо и който завладее тези мини, ще забогатее. — Той приличаше на млад търговец, който замисля ловка сделка.

— Искаш да сключа договор, нали?

— Хиляди договори! Искам пълен доклад за финансите на всяка от страните, която посетиш. Искам да знам какво е състоянието на пътищата, как се събират данъците и дали секат монети, или си служат с размяна. Проучи как снабдяват и придвижват армиите си. Разбери какви култури отглеждат и колко реколти събират на година. Обърни особено внимание на боговете им. Моята политика винаги е била да поддържам онези религии, които имат много привърженици. Щом си дадеш вид, че почиташ местния бог, жречеството веднага минава на твоя страна. А спечелиш ли жреците, не ти трябва много войска, за да поддържаш реда. Това е от жизнено значение за нас. Ние, персите, сме малко, а светът е огромен. Сьщо както Кир и Камбиз, и аз управлявам неперсийското население чрез жреците му. Точно тук ти можеш да бъдеш много полезен. — Тонът на Дарий стана заговорнически. Той дори понижи глас. — Слушал съм разкази, че Зороастър е високо почитан от някои индийци. Така че ще бъдеш не само мой посланик, но и жрец.

— Като жрец ще бъда длъжен да проповядвам, че няма друг бог освен Премъдрия господ. Ще бъда длъжен да се боря срещу дяволите, почитани от индийците.