Сътворението

Фериботът в Матхура бе съвсем земен и се оказа просто един сал, управляван с прът до другия бряг от двама доста неубедителни „спасители“. Не съм много добре запознат с джайнистката религия и не зная дали някъде разширяват метафората с ферибота, за да включат и онези нещастници, които се давят, преди да са стигнали до отвъдната страна, както за малко щеше да се случи с нас. Все пак оцеляхме в борбата с бушуващите водовъртежи на жълтите води, сякаш минахме през истинско чистилище.

Продължихме по суша до Ганг, където ни чакаха няколко плоскодънни лодки, за да ни отведат двеста мили надолу по реката до свещения древен град Варанаси, който се намира в царството Кошала, но не е далеч от границата с Магадха.

Пътуването между двете реки мина без произшествия. Местността е равнинна. Голяма част от джунглите са изсечени и на тяхно място са засадени ниви с ориз. През последното столетие населението на Гангската равнина се е удвоило благодарение на лекотата, с която се отглежда оризът. Не само защото сезонът на летните мусони подхранва тази водолюбива култура, но и защото поради равния терен селяните лесно напояват нивите си с вода от винаги дълбоката, бърза и учудващо студена река Ганг.

Пътищата се оказаха лоши, както ме бяха предупредили. В откритите местности следвахме пътеки, затънали в дълбока кал. В джунглата зависехме от благоволението на водачи, които искаха да им се плаща на ден. Това удължи с няколко дни прехода ни през душните зелени дебри, където изпод храстите съскат змии и чудовищно големи комари пият кръвта на пътника. Персийското облекло покрива всички части на тялото освен лицето и върха на пръстите, но хоботчетата на индийските комари проникват и през троен тюрбан.

Жителите на селата се оказаха плахи и добросърдеч-ни хора. Според Карака селяните са от стар, доарийски произход, докато градовете са населени с арийски наше-ственици. Двете групи рядко се смесват.

— И тук е като в дравидския юг.

— Но нали каза, че на юг няма арийци?

Карака сви рамене и ми даде присъщия за индийците двусмислен отговор:

— И така да е, селяните са различна порода от граж-даните. Не обичат да се разделят със земята и добитъка си.

— Но все пак го правят — отбелязах аз.

В индийските приказки често се разказва за селски момък, който отива в големия град, сприятелява се с някакъв магьосник, оженва се за царската дъщеря и се миропомазва с топено масло, наречено гхи[1] — отвратителна течност, която богатите много обичат. Жреците от храмовете периодично къпят статуите на боговете си с тази противна воняща смес.

[1] Вид течно масло, пречистено чрез варене (хинди). Приготвя се от краве и биволско масло. — Б. пр.

Варанаси е голям град, построен на южния бряг на Ганг. Жителите му обичат да казват, че е най-старият обитаван град. Но светът е много голям, затова не виждам как могат да са сигурни в това. Все пак разбирам чувствата им. Вавилонците също се хвалят с древната история на града си. Но докато във Вавилон съществуват много писмени паметници от отминали епохи, в никой индийски град няма да намериш много писменост. Индийците предпочитат устните предания. Поне доскоро и с персите беше така.

Вече над хиляда години арийските завоеватели рецитират своите песни и химни, възхваляващи така нареченото божествено познание. Известни са под името веди. Езикът на ведите е много стар и различен от съвременните диалекти. Най-вероятно същата арийска реч са говорели и старите перси, а много от разказите приличат на персийските приказки, които и днес се повтарят от старите хора по пазарите. В тях става дума за един и същ вид герои и чудовища, за дълги, заплетени войни и неочаквани божествени откровения. Колкото и да е странно, най-често призоваваното божество е Агни, богът на огъня.

Брaхманите из цяла Индия грижливо пазят тези химни. Но за отбелязване е, че са разпределили това дело помежду си. Едни се славят с отличното си познание на онези веди, в които се разказва, да речем, за бог Митра или някой полубожествен герой като Рама. Други следят за правилното извършване на жертвоприношенията. И така нататък.

Въпреки че брахманите съставляват най-висшата арийска каста, воините са склонни да им се присмиват, а дори и по-низшестоящите често ги взимат на подбив в песните си и в театралните представления. Смятат ги за мързеливи, покварени и неблагочестиви. Колко познато ми звучи това! Същото отношение имат персите към магите. Но боговете, на които служат брахманите, се възприемат много сериозно от голям брой хора. Агни, Митра, Индра — всички имат свои поклонници, особено сред по-висшите арийски касти.

Не вярвам да има човек на света, който да е вникнал в цялата сложност на преливащите се една в друга индийски религии. Когато Зороастър бе изправен пред доста подобно стълпотворение от божества, той просто ги заклейми всичките като дяволи и ги запрати в свещения огън. За нещастие те непрестанно излизат от огъня, сякаш са дим.