Сътворението

След едночасово монотонно припяване на безсмислици ни предложиха да пием от обща чаша някаква неприятна на вкус течност. Покорно отпих глътка. Действието на питието бе мигновено и несравнимо по-силно от това на хаомата. Но понеже не вярвам във ведическите богове, виденията, които ми се явиха, нямаха връзка с изпълнените обреди. Все пак по едно време ми се стори, че четирите ръце на Агни се движат, а поради зрителна измама копието му наистина изглеждаше огнено.

Прошепнах молитва към огъня — пратеника на Ахура Мазда, Премъдрия господ. По-късно разбрах, че едно от имената на главния арийски бог Варуна е Ашура, тоест Премъдър господар. Тогава ми стана ясно, че след като признал главния бог на арийците за единствен създател, дядо ми сметнал останалите богове за неуместни и ги изхвърлил като дяволи. Но с изключение на Ашура- Варуна, или Ахура Мазда, ние нямаме нищо общо с поклонниците на ведическите богове освен вярата, че трябва да се поддържа хармония между твореца и сътвореното чрез правилни обреди и жертвоприношения. Все пак не мога да се отърва от мисълта, че умопобъркващият хаос, до който индоарийците са докарали нещата със своите богове, е знак, че вече се доближават до схващането на Зороастър за единството, съдържащо всички неща. Нима безкрайният брой богове — както е във Вавилон — не се приближава до признанието, че има само Един?

В последна сметка Премъдрият господ сигурно тълкува жертвоприношенията, извършени в името на този или онзи дявол, като жертвоприношения в негово име. Иначе нямаше да допуска такива неща. Същевременно той ни изпраща свети хора, за да ни учат как, кога и какво да принасяме в жертва. Най-светият сред тях бе Зороастър.

В Индия има най-различни светци и проповедници на една или друга вяра и много от тях действуват едновременно омайващо и смущаващо. Повечето отричат ведическите богове и идеята за задгробен живот. Според веди-ческата религия злосторниците завършват в един ад, известен като „Глинената къща“, а добрите се издигат на нещо, наречено „Свят на бащите“. И толкова. Новата порода светци вярва в преселението на душите — доарий-ско понятие. Някои светци, или архати, както ги наричат, са убедени, че този процес може да бъде спрян. Други — че не може. Не са малко и°онези, които не се интересуват от подобни въпроси. Те биха се чувствували отлично на някоя от вечерите, устройвани от Аспазия.

Тъй като индоарийските дяволопоклонници вярват, че огънят е проявление на доброто, защото изгаря тъмата, нямах нищо против да участвувам в това богослужение във Варанаси. Индийците наричат предизвикващата видения течност, която пих, сома[1] и тя очевидно е разновидност на нашата хаома. За съжаление брахманите пазят своите малки тайни също тъй ревностно, както и нашите маги и по тази причина не успях да разбера по какъв начин и от какво се приготовлява сомата. Знам само, че по едно време видях, по-скоро привидя ми се, че Агни запраща пламтящото си копие право в тавана.

[1] Опияняващо питие, приготвяно от едноименното растение (санскр.) В древна Индия принасяли питието в дар на ведическите богове и го пиели по време на ведическите ритуали. Почитали го и като бог Сома. Думата е от същия корен като хаома (авест.). — Б. пр.

Съвсем ясно чух също така върховният жрец да говори за произхода на всички неща. За мое учудване не стана дума за световното яйце, нито за гигант, нито за близнаци. Вместо това той недвусмислено описваше момента, когато не е съществувало дори нищото.

Бях поразен от тази мисъл. Никога не съм могъл да си представя нищото, предполагам, защото не е възможно за едно нещо — като човека — да възприеме идеята за нищо.

„Не е имало нито небитие, нито битие. Не е имало ни въздух, ни небе.“

В края на всеки стих от така наречения Химн на сътворението върховният жрец удряше по малкия барабан, който държеше в ръка.

„Какво е покривало всичко? И къде?“ По-нататък в химна се разказва за времето, което е било предвреме и не е имало „ни смърт, ни безсмъртие, ни нощ, ни ден“. После настъпил такъв зной, че… Чудя се откъде е дошъл зноят? „…че се родило едно същество, наречено Единственият. След това се породило желанието — първичното семе и зародишът на духа.“ Тук химнът взима съвсем неочаквана насока.

„Кой знае — припяваше върховният жрец — откъде е дошло всичко? И как се е извършило сътворението. Боговете, Агни, също не знаят, защото са се появили по-късно. Тогава кой знае? Върховният сред всички богове на небето знае ли? Или и той е в неведение?“

За мен това звучеше като атеизъм. Но аз и без това никога не успях да проумея в какво вярват брахманите, ако изобщо вярват в нещо. Нашите маги, макар да говорят неясно, объркано и лукаво, в някои неща са последователни. За тях първоначалните близнаци съществуват като първия мъж и първата жена. И не мога да си представя един маг изведнъж да постави под въпрос — при това по време на религиозен обред — самото съществуване на бога-творец.