Сътворението

Това, с което ме поразяват джайнистите, е не толкова убедеността им — характерна особеност за повечето ре-лигии, колкото древността на вярванията им. Възможно е тяхното атомистично схващане за човека да е най-старата известна религиозна теория. Те от векове изучават всяка страна на човешкия живот и я съотнасят към представата си за света. Макар сливането с цялото да е обявената от ордена цел за всеки джаинистки монах, малцина някога ще я постигнат. Но положените усилия ще допринесат за по-добро прераждане, ако такова нещо съществува.

— Спомняш ли си някое от предишните си прераж-дания?

За пръв път Махавира ме погледна.

— Не. Какъв смисъл би имало? И без това не е трудно да си представиш какво ще е да си лъв или бог Индра, или сляпа жена, или песъчинка.

— Един грък на име Питагор твърди, че може да си спомни всичките си предишни превъплъщения.

— Горкият човек! — Махавира придоби истински нещастен вид. — Да си спомняш осемдесет и четири хиляди предишни съществования! Това вече наистина е ад. В този смисъл бих приел, че адът съществува.

Числото осемдесет и четири хиляди ми напомни за Госала. Казах, че съм се срещал с бившия му приятел.

Махавира ме погледна и притвори очи. Приличаше на дружелюбна дебела маймуна.

— Цели шест години бяхме по-близки от братя. След тава аз престанах да съм аз. Той вече не ме интересуваше. Никой не ме интересуваше. Бях постигнал сливането. А клетият Госала не го постигна. Не можа. Така че се разделихме. Шестнадесет години по-късно, когато се срещнахме отново, аз бях Прекосяващият. Понеже не можа да понесе това, той намрази себе си. И тогава отрече основната вяра на джайнистите. Ако не можем да се слеем с цялото, а някои не могат, тогава всичко, което правим, е безсмислено. При това положение Госала реши, че поначало няма абсолютно никакъв смисъл в действията ни, защото… Хвърли ли пред теб кълбото?

— Да, Махавира. Махавира се засмя.

— Чудя се какво ли става с тези малки частици от нишката, които се отделят, докато се развива кълбото? Подозирам, че някои от тях ще се слеят с цялото, а ти?

— Нямам представа. Разкажи ми за този цикъл от сътворението, който свършва.

— Какво има да се разказва. Той свършва…

— За да започне отново, така ли?

— Да.

— Но кога за първи път са се появили тези цикли? И защо продължават?

Махавира повдигна рамене.

— Това, което е безкрайно, няма начало.

— А какво ще кажеш за този… човек-колос? Откъде е дошъл? Кой го е създал?

— Никой не го е създал, защото той вече е съществувал и всичко е част от него, завинаги.

— Времето…

— Времето не съществува — рече Махавира с усмивка. — Ако ти е много трудно да разбереш този факт — той погледна към дравида Карака, — представи си времето като змия, която поглъща опашката си.

— Значи времето е окръжност, така ли?

— Времето е окръжност. Няма начало. Няма край. При тези думи Махавира наведе глава и аудиенцията свърши. Като станах и се готвех да си тръгна, забелязах, че комарът се е настанил на голото му рамо. Докато пиеше кръвта му, Махавира не помръдна.

Един от монасите настоя да ни разведе из приюта за ранени и болни животни — няколко полуразрушени колиби, където полагаха много грижи за тези страдащи твари. Никога преди или след това не ми се е случвало да вдъхна такава воня, нито пък да чуя толкова виене, лаене и мучене.

— Лекувате ли и хора? — попитах аз, като държах кърпата на носа си.

— С това се занимават други, Господарю. Ние предпочитаме да помагаме на истински безпомощните. Нека да ти покажа една нещастна крава, която намерихме…

Но и Карака, и аз побързахме да си тръгнем.

По-късно същия ден се срещнах с един от най-видните търговци в града. Макар воините и брахманите да гледат отвисоко на търговската класа, голяма част от богатствата на индийските държави е в ръцете на търговците, затова тях често ги ухажват хора с по-високо обществено положение.

Искаше ми се да спомена името на този човек, но съм го забравил. Интересно е, че поддържаше връзки с вездесъщите вавилонски банкери „Егиби и синове“. От години водеше преговори да разменя кервани с тях.

— Керваните са основа на благоденствието — рече той, сякаш цитираше религиозен текст.

Разказах му за намерението на Великия цар да внася желязо от Магадха, а той отвърна, че може да ни бъде полезен. Имал различни партньори в Раджагриха. Бил убеден, че ще ми свършат добра работа. Някои били банкери, които използували пари.

Индийците, общо взето, не секат много монети. Търговията им се извършва в натура или използуват грубо изсечени мерки от сребро и мед. Колкото и да е чудно, не секат злато, въпреки че нашите персийски дарейки се ценят високо. Затова пък произвеждат голямо количество злато, изкопавано от гигантски мравки[1]. Недоумявах защо тези високоцивилизовани древни страни са толкова изостанали по отношение на парите, но затова пък кредитната им система ми направи силно впечатление.