Сътворението

[1] Става дума за един пасаж у Херодот („История“, Книга трета, гл. 102), където той говори за мравки, „на големина по-малки от куче, но по-големи от лисица“, които разкопават златоносния пясък в пустинята, а индийците с три впряга камили успяват с хитрост да го приберат, — Б. пр.

Когато пътуват, индийците рядко носят със себе си злато или ценни предмети, тъй като се боят от крадци. Вместо това внасят ценностите си при някой почтен търговец в своя град. Той съответно им дава писмена декларация, с която заявява, че държи стоки на определена стойност и моли своите колеги търговци в шестнадесетте царства да снабдят приносителя с пари или стоки срещу парите или стоките в наличност при него. Това те вършат с готовност. Нищо чудно! Освен че парите са в безопасност, даващият заем удържа осемнадесет процента лихва върху заетата сума. Но от това не губиш, защото търговецът, който съхранява твоите ценности, ти плаща доста добър процент, тъй като и той от своя страна получава лихва, като ги дава на заем.

Трудно е да се намери недостатък в тази система от гледна точка на сигурността и удобството. Докато траеше мисията ми, аз фактически спечелих малко повече от това, което похарчих. Преди няколко години успях да въведа подобна кредитна система в Персия. Но не ми се вярва тя да процъфти. Персите са едновременно честни и подозрителни, а този нрав едва ли е подходящ за подобна дейност.

Докато разговаряхме с търговеца, в стаята влезе възрастна прислужница. Държеше кана с вода.

— Извинете ме, но трябва да извърша едно от петте жертвоприношения.

Търговецът прекоси стаята и застана пред нещо като ниша, в която върху полица от изящни гледжосани плочки бяха подредени няколко грубо изработени фигурки. Изля вода на пода пред фигурите, като шепнеше молитви. После подаде каната на прислужницата, която безшумно излезе от стаята.

— Това бе молитва към прадедите ми. Всеки ден трябва да изпълняваме така наречените пет велики жертвоприношения. Първото е за Брахма, световния дух. За него четем от Ведите. После правим възлияние на вода за прадедите си, а за всички богове наливаме гхи в свещения огън. След това хвърляме зърна на птиците, животните, духовете. И накрая се прекланяме пред човека, като предлагаме гостоприемство на някой непознат. Току-що имах честта — тук той ниско ми се поклони — да извърша едновременно две жертвоприношения.

Дадох му пример за подобен арийски обичай, по-стар от Зороастър. После моят нов познат ме попита как персите обучават младежите. Особено се интересуваше от дворцовата училищна система на Кир.

— И нашите царе трябва да направят същото. Но ние тук сме много лениви. Сигурно поради горещините и дъждовете. Нашата военна каста се обучава в стрелба с лък и някои действително знаят как да се бият, но почти нищо друго. Ако научат наизуст една-единствена веда, минават за образовани. Струва ми се, че в крайна сметка най-добре образовани сме ние, търговците. Разбира се, брахманите учат хиляди и хиляди стихове от Ведите. Но рядко научават нещата, които ние смятаме за важни — като математика, астрономия, етимология. Произходът на словото дълбоко ни вълнува. На север, в Таксила, персийски се изучаваше много преди Дарий да завладее Инд. Винаги сме се интересували от думите, които едновременно ни разделят и ни свързват. Самият аз подпомагам финансово едно училище тук, във Варанаси, където преподаваме шестте метафизически школи и тайните на календара.

Макар да бях донякъде смутен от сложната индийска образователна система, съгласих се да говоря пред група ученици, преди да отпътувам от Раджагриха.

— Ще бъде чест за тях — увери ме търговецът — и ще те слушат с внимание.

Училището заемаше няколко стаи в една стара сграда зад пазара за метални изделия. Шумът от ковачниците не допринесе особено за качеството на беседата ми. Но учениците наистина слушаха с внимание. Повечето бяха със сравнително светла кожа. Неколцина принадлежаха към кастата на воините. Останалите бяха от търговската каста. Нямаше брахмани.

Демокрит иска да знае как съм познал кой от коя каста е. Ето как. Когато индийското момче достигне възрастта, определена за неговото така наречено второ раждане като ариец, връчват му оплетен от тройна нишка шнур, който ще носи до края на живота си преметнат през гърдите от лявото рамо до дясното бедро. За воина този шнур е от памук; за жреца — от коноп; за търговеца — от вълна. В Персия имаме подобен ритуал на посвещаване, но без веществен белег за кастата.

Седях на стол до учителя. Макар да се числеше към търговската каста, той бе дълбоко религиозен.

— Ученик съм на Гаутама[1] — каза той тържествено, когато се запознахме. — Наричаме го Просветления, или Буда.

[1] Родовото име на Буда. — Б. пр.