Сътворението

За нас есента е прохладен сезон, но за хората на Ганг-ската равнина тя е задушно и буреносно време. С постепенното отминаване на мусоните влажният въздух започва да става тягостно горещ. Човек има чувството, че се движи под вода. Странните клонести дървета приличат на морска папрат, между чиито листа като риби се гмуркат яркоцветни птички.

Пътят за Раджагриха е необикновено лош. Когато отбелязах този факт, Варшакара ме погледна учудено.

— Това е един от най-добрите пътища, Господарю посланик.

После се засмя. Червените пръски от слюнката му за малко не ме улучиха.

— Ако пътищата ни бяха по-добри — добави той, — всеки ден към нас щяха да напредват армии.

Подобно твърдение ми се стори невероятно, да не кажа, абсурдно. Тъй като Магадха е най-силната държава в Индия, няма армия, която би дръзнала да тръгне срещу нея. Освен, разбира се, ако дворцовият управител не правеше тънък намек за Дарий. Макар че често се затруднявах да разбера какво казва, самият той не представляваше загадка за мен. Варшакара бе безмилостен човек и извънредно амбициозен. Готов бе на всичко, за да увеличи мощта на Магадха. Готов бе… Но за това ще говоря, когато му дойде времето.

Бях поразен от богатството на земите в така наречената Голяма равнина. Там се прибират по две реколти годишно. Първата през зимата, единствения поносим сезон. Втората по време на лятното слънцестояние. Веднага след лятната жътва засяват ориз и просо. Засетите с тези култури поля ми приличаха на килим в жълто и зелено, постлан върху равна земя. Без да полагат много труд, хората са сити. Всъщност ако не бе сложната задача да се изхранват големите градове, индийските селяни биха могли да живеят, без да работят. Плодовете и ядките от дърветата, домашните и водните птици, както и огромното многообразие от речни риби представляват изобилна, получена наготово храна.

Но градовете изискват сложно селско стопанство. Ето защо огромните стада на арийските нашественици биват целенасочено намалявани, а пасбищата — превръщани в обработваема земя и тази промяна в бита на хората предизвиква доста спорове. „Какво е ариецът, ако му отнемеш кравата?“, питат брахманите. Отговор, разбира се, не очакват.

Източно от Варанаси, малко след гората — или джунглата — има много села. Всяко селище е заобиколено с разнебитена ограда от дървени колове, предназначена не да спре войска, а да попречи на тигрите и други хищни животни да отвличат добитъка и децата. В центъра на тези донякъде случайно възникнали общини има хижи, където пътниците могат да спят на пода безплатно и да получат храна почти безплатно.

С учудване разбрах, че повечето индийски селяни са свободни хора и че всяко село има свой изборен съвет. Макар да са задължени да плащат данък на някой върховен господар, те до голяма степен са оставени на спокойствие. Това несъмнено обяснява високите добиви в индийските села. Както знае всеки земевладелец на този свят, наемният работник или робът произвежда точно половината от хранителните продукти, които произвежда свободният човек, собственик на земята, която обработва.

Пътуването от Варанаси до Раджагриха продължи две седмици. Напредвахме бавно. Като се изключи горещината през деня, пътувахме удобно. Всяка вечер за дворцовия управител и за мен опъваха пищни шатри. Карака спеше в моята шатра, а останалите членове на мисията спяха в хижата на най-близкото село или под открито небе.

Всяка вечер палех едно отвратително благовоние, което разгонваше кръвожадните насекоми. Друг проблем са индийските змии. Тях не ги плашат нито благовония, нито молитви, затова Варшакара ми отпусна едно малко, космато, хранещо се със змии същество, наречено мангу-ста. Ако завържеш мангустата за крака на леглото си, няма опасност змия да смути съня ти.

Вечерите бяха спокойни. Двамата с Карака записвахме онова, което сме видели и чули през деня. Освен това следяхме работата по съставянето на нови карти, защото картата на Скилакс се оказа изключително точна за крайбрежието, но изключително неточна за вътрешността на Индия. После, щом опънехме шатрите, обикновено вечерях с Варшакара. Той проявяваше към мен същото любопитство, каквото и аз към него. Макар да си разменяхме множество необходими лъжи, успях да събера доста полезна информация за този екзотичен свят, в който едва бях започнал да прониквам. Излягахме се на диваните, които донякъде приличат на гръцките кушетки, само че са тапицирани и върху тях са нахвърляни възглавници. До всеки диван има плювалник. Няма индиец, който да не дъвче някакво наркотично растение.