Сътворението

— Прав си, че няма защо да се страхуваме от тези републики поотделно. Но Федерацията представлява истинска заплаха. Та нали само Ганг ни дели от южната им граница!

— А какво ще кажеш за Кошала?

Макар и до днес да се чувствувам несигурен в знанията си по индийска география, още тогава с относителна точност мислено бях начертал разположението на този край. Във въображението си виждах високите планини на север. Смятат ги за най-високите в света, сякаш някой ти е измерил или пък е видял всички останали върхове по тази огромна земя. Но Хималаите са несъмнено величествени. Особено когато ги гледаш от ниската, хоризонтална Гангска равнина. Тези планини са домът на арийските богове и което е по-важно, от тях извира Ганг. Деветте малки републики се намират в подножието на Хималаите. Разположени са в плодородна долина между река Рапти на запад и покритите с гъсти гори хималайски хълмове на изток. Някъде в центъра на тази земя тече река Гандак — приток на Ганг и северна граница на Магадха. Най-важният от индийските търговски пътища започва в далекоизточното пристанище Тамралипти, пресича републиките и продължава към Таксила и Персия. Магадха винаги е отправяла хищен поглед към този търговски път.

На запад от републиките се намираше Кошала, една невероятно богата и гъсто населена страна. За нещастие Пасенади бе слаб цар. Не бе способен да поддържа реда. Много от собствените му градове не му плащаха данъци, защото управителите им често въставаха против него. Но въпреки всичко в онези дни и арийците, и дравидите признаваха, че никой град в света не може да се сравни с Шравасти, столицата на Кошала. Благодарение на богатството, натрупано в миналото, и на факта, че цар Пасенади бе високоцивилизован човек, Шравасти бе пленително място, както ми предстоеше да се убедя. Известно време моят дом бе там. И синовете ми, ако са живи, са там.

— Кошала представлява опасност за нас. — За Варшакара, от когото всички трепереха, целият свят бе опасно място. — Естествено, нашата политика е да подкрепяме Кошала срещу Федерацията. Но в последна сметка държавническото изкуство се състои в това да владееш концентричните окръжности. — Индийците са разработили сложни правила дори и за отношенията между суверенни държави. — Съседът винаги ти е враг. Такава е природата на нещата. Ето защо трябва да търсиш съюзничество със страните, граничещи с непосредствените ти съседи, следващата концентрична окръжност. Затова се обръщаме към Гандхара…

— И към Персия.

— И към Персия. — Удостоен бях отново да зърна яркочервените му зъби. — Имаме агенти, или доброжелатели, навсякъде. Но Федерацията е много по-обиграна от нас. Няма кътче от Магадха, където да не са проникнали.

— Шпиони ли имаш предвид?

— По-лошо. По-лошо! Но ти знаеш. Вече си имал взе-мане-даване с нашите врагове, Господарю посланик.

Сърцето ми прескочи един удар.

— Още не ми се е случвало съзнателно да имам взе-мане-даване с враговете на Магадха, Господарю дворцов управител.

— О, сигурен съм, че не си знаел какви са. Но независимо от това си бил с нашите врагове. А те са по-лоши от шпионите, защото целта им е да отслабят мощта ни със зловредни идеи, точно както са отслабили мощта на Кошала.

Разбрах за какво става дума.

— Имаш предвид джайнистите, нали?

— И будистите. И последователите на Госала. Сигурно си забелязал, че тъй нареченият Махавира и тьй нареченият Буда не са арийци, И което е най-лошо, и двамата са родени в републиките.

— Мислех, че вашият цар е покровител на Буда…

Варшакара се изсекна с два пръста. Общо взето, индийците имат изискано държане, също като нас. Като изключим факта, че се секнат и уринират на публично място.

— Разбира се, нашата политика е да оставим тези хора да се движат свободно, като, естествено, ги следим внимателно. Предполагам, че царят ни скоро ще разбере точно какво представляват. Те са врагове на Магадха.

Спомних си Госала и кълбото му, Махавира и пълната му отчужденост от заобикалящия го свят.

— Не мога да повярвам, че тези… аскети проявяват и най-малък интерес към възхода или упадъка на някое царство.

— Преструват се, че е така. Но ако не бяха джайнистите, днес Варанаси щеше да бъде наш.

Дъвченето на късчета бетел в последна сметка разстройва сетивата почти така, както и хаомата. Ако се пие прекалено често, хаомата разрушава преградата между съновиденията и будното състояние. Тъкмо по тази причина Зороастър наложи строги правила за употребата й. Дъвченето на бетел оказва с течение на времето същия ефект и онази вечер прецених, че умът на Варшакара е застрашително разстроен. Казвам „застрашително“, защото, колкото и изопачено да виждаше действителността, той винаги съумяваше да се изрази по най-убедителен начин.

— Когато влязъл в Еленовия парк, конят целеустремено тръгнал към вратата на града. Знам това със сигурност. Имах там мои хора. Изведнъж към вратата се втурнали двама джайнисти „в небесни одежди“. Конят се стъписал и се втурнал в обратна посока.

— Не допускаш ли, че появяването им е било случайност?