Сътворението

— Случайност ли? Не. Федерацията не желае Варанаси да бъде в наши ръце. А Махавира е роден в столицата на република Личхави. Е, ще имаме и други възможности. Особено сега, когато се сдобихме с нов и скъпоценен съюзник в лицето на Персия.

Пихме за съюза.

Надявах се, че хората на Варшакара не са го осведомили колко старателно географите от свитата ми карто-графират Гангската равнина. Не мечтаех за нищо друго освен за завладяването на Индия. Мечтаех за крави! Бях убеден, че персийската армия ще завладее Таксила. Щом си осигури тази северна база, ще връхлети върху равнината. Кошала няма да окаже съпротива. Но Магадха ще се бие. Представях си как ще се изправим пред слонове със страховити брони. Питах се само дали персийската конница няма да изпадне в паника. Но и това не бе от голямо значение: Сигурен бях, че по един или друг начин Дарий ще победи. Винаги побеждаваше.

Докато разговаряхме за шпионите и враговете на Магадха, опитвах се да разбера дали Варшакара съзнава, че именно аз съм главният агент на най-големия им враг. Мисля, че съзнаваше. В никакъв случай не бе глупав.

Там, където е Раджагриха, от незапомнени времена е имало селище. Причината за това са петте защитени възвишения на около двадесет мили южно от Ганг, които представляват естествена крепост. Но скоро след възцаряването на Бимбисара градът започнал да се разраства и царят издигнал здрави стени от грубо изсечени камъни, за да огради и защити не само новопостроения град, но и обработваемата земя, градините, парковете, езерата. Така че в случай на обсада зад стените има достатъчно храна и вода. В началото това ме безпокоеше. Но после Ка-рака отбеляза, че една столица винаги се предава, ако останалата част от страната е откъсната от нея — като тяло, на което е отсечена главата.

Когато приближихме Раджагриха, слънцето залязваше и в здрача стените приличаха на естествени скали, осеяни на равно разстояние с несръчно изградени наблюдателни кули. Индия е толкова богата на дървен материал и кал, че камъкът рядко се използува в строителството и в страната има малко добри зидари. Важните сгради се строят или от дърво, или от дърво и кал.

Когато влязохме в града, небето бе все още обляно в светлина. В наша чест изсвириха рогове и простолюдието се насъбра, както става винаги когато се появят важни особи, да не говорим за слонове.

Построеният от Бимбисара град имаше почти същото правилно разположение на улиците, на което толкова се бях възхищавал във Вавилон и в изоставения град на харапите. Дългите прави улици са разположени успоредно една на друга — всяка започва при една от градските врати и завършва на централния площад. Там се издига огромна постройка, където срещу заплащане пътниците могат да получат подслон и храна.

Точно зад новия град се намират петте хълма — стражи, и старият град, който представлява хаос от тесни улички и пътеки, много подобен на Сарди и Суза.

Често спорехме с архитекта на мисията дали първите построени от човека градове са имали пресичащи се под прав ъгъл улици. Той мислеше, че първите градове са били просто разраснали се села, като Сарди, Суза, Екбатана или Варанаси. По-късно, когато някой цар основавал нов град или престроявал стария, той в повечето случаи прибягвал до правилно разположение на улиците. Не бях съгласен. Мисля, че най-ранните градове са имали правилно разположение на улиците. С течение на времето, когато тези градове започнали да западат, големите булеварди се разпокъсали и между новопостроените сгради изниквали криволичещи улички, безредно пръснати сред развалините на предшествениците си. Никога няма да узнаем отговора.

Новата част на Раджагриха е внушителна. Има много пететажни къщи и всички са добре построени. Царят бе въвел строителни норми, които се спазваха стриктно. Всъщност царските заповеди изобщо се спазваха стриктно, защото благодарение на Варшакара тайната служба в Магадха действуваше безотказно. Нямаше нищо, което царят да не знае — ако не царят, то поне дворцовият управител.

Възкачен на слона, можех да поглеждам в прозорците на вторите етажи, където иззад изящно изработени дървени решетки жените наблюдаваха живота в града. На много покриви бяха издигнати красиви прохладни беседки, където собствениците прекарваха горещите нощи.

Повечето прозорци на горните етажи имаха балкони, отрупани с цъфтящи храсти в саксии. Като минавахме покрай тях, мъже и жени хвърляха цветя по пътя ни.

Въздухът бе наситен с онези миризми, които винаги ми напомнят за Индия: цъфтящ жасмин, гранясало гхи, санталово дърво и, разбира се, дъх на гнило, който се излъчваше не само от органичната материя, но и от самия град. Дървените постройки имат кратък живот в страни, където дъждът се излива като из ведро.