Сътворението

Всъщност, ако бях индиец, нямаше да се числя към кастата на воините. Щях да бъда брахман. Но с радост приех тази титла от Бимбисара, защото почти без изключение индийските управници са от кастата на воините и постоянно отправят предизвикателства към формално по-висшата каста на брахманите:

— Ще ти покажем онова, което искаш да видиш. Ще разменяме нашето желязо за вашето злато. Ще се отнасяме с вас като с истински братя, все едно, че ни дели само една река, а не целият свят.

И така нататък в същия дух.

Накрая дългият ден завърши с няколко жертвоприношения на арийските богове, които са надарени с магическа сила и тайнствени задължения също тъй щедро,както и с допълнителни ръце и глави.

След това ни поканиха на пир в царските покои, където първото блюдо бе поднесено точно когато изплува пълната луна и за един прекрасен миг застана като златен щит над стръмния, покрит с плочки покрив на двореца.

Вечеряхме на широка веранда с изглед към частните градини на царя. Това бе голяма чест, както побърза да отбележи Варшакара.

— Тук канят само царското семейство и потомствените министри. Царят наистина приема твоя Дарий като по-малък брат.

Проявих необходимата дипломатичност. Не споменах, че много отдавна дванадесетте сатрапии на Дарий са по-богати и по-големи от Магадха. Друг е въпросът, че в нито една от тях няма толкова много желязо и слонове. Ще призная, че си представях как съм сатрап на шестнадесетте индийски царства, а също и на деветте републики! Защо не? Чудех се какво име да дам на сатрапията си. Голяма Индия? Гангските държави? Като всеки млад човек, и аз бленувах за империя! Същевременно ми бе напълно ясно, че онзи, който обедини тези държави в империя, ще стане съперник на Великия цар. В резултат на моята мисия Персия до ден-днешен следва твърда политика да не поз-Еолява на нито една индийска държава да се разрасне дотолкова, че да е в състояние да погълне останалите. В противен случай не е изключено, тъй както Дарий и Ксеркс мечтаеха да завоюват Изтока, един ден и в Индия да се появи някой император, който да отправя завистливи погледи на запад.

По време на моята мисия Бимбисара бе не само най-могъщият цар в цяла Индия, но бе и на път да стане местният господар на всички земи. Като зестра от жена си бе получил значителна част от кошалската област Каси. Тъй като Варанаси е столицата на Каси, той се бе надявал, че жертвоприношението на коня ще му даде повод да присъедини този древен град към територията си. Сега се нуждаеше от нов претекст.

Отпуснал се бях на едно канапе срещу канапето на царя. От двете му страни отново бяха царицата и престолонаследникът. Имаше дворцови дами, които вечеряха заедно с мъжете. Не стига това, ами със съвсем небрежен жест се освобождаваха от горните си дрехи. По-късно научих, че в Индия изкуството да се събличаш на публично място е по-сложно от изкуството да се обличаш. Някои дами бяха боядисали зърната на гърдите си чернени. Други имаха сложни рисунки на коремите си. Отначало помислих, че е татуировка. Но се оказа, че са нарисувани с оцветена санталова паста. Никога не съм бил така поразен.

Друга особеност бе, че вечерята се сервираше от жени. Разбира се, за един персиец е необичайно да не вижда никакви евнуси наоколо си, и все пак трябваше да отида в Индия, за да осъзная до каква степен съм ги приемал за даденост.

Поднесоха ми повече от десет различни видове вина и плодови сокове. Риба, дивеч и зеленчуци се появяваха на равни интервали. Стори ми се, че това продължи цяла вечност. В градината, при светлината на кръглата луна, няколко музиканти свиреха или импровизираха странни монотонни мелодии, съпровождани от неравномерния ритъм на барабана. Индийската музика, подобно на гръцката, е доста особена и трябва време, докато свикнеш с нея. Главният инструмент прилича на лидийската арфа, само че има десет струни. Флейтите и цимбалите също са разпространени.

Докато вечеряха, царските особи почти не говореха. От време на време бащата и синът си разменяха по няколко думи. Царицата седеше безмълвно. Ядеше много, а не бе дебела. Предположих, че е болна от нещо, от което се слабее, и се оказа вярно. Когато я видя за първи път, Карака отбеляза същото.

— Ще умре преди следващите мусони — каза той с увереността на лекар, който не желае да поеме отговорност за състоянието на болния.

Всъщност царицата живя още две години.

До мен бяха настанили една много красива жена. Прическата й трябва да бе висока повече от метър и представляваше фантастична приумица от скъпоценни камъни и коса. Само част от косата й бе нейна собствена. Отметна шала си и видях, че около двете й гърди има венци от яркочервени цветя — наистина изящно нарисувани, Тя бе жена на министъра на войната и мира. Флиртуваше с мен дискретно — несъмнено бе получила такова нареждане.

— Казват, че във вашата страна държат дамите под ключ и никой не ги вижда.

— Освен мъжете им. И евнусите им.

— Какво е евнуси?

Обясних й. Смущаващо е да гледаш как се изчервява една непозната, гола до пъпа жена.

Дамата бе не по-малко смутена от мен.