Царският дворец е разположен в центъра на голям площад с неправилна форма, на който няма никакви па-метници. Това сигурно се дължеше на факта, че градът е — или поне беше — много млад. Чудно защо в Раджагриха няма аркади, като се има предвид, че при онзи климат човек е изложен или на проливен дъжд, или на изгарящо слънце и аркадата е необходимост. И все пак тя е непозната в Магадха. Местните жители са свикнали да правят сделките си или под навеси по булевардите, или направо под лъчите на палещото слънце. Повечето жители на града са тъмнокожи. Има и хора със синьочерна кожа.
Като изключим тухлената основа, четириетажният дворец на цар Бимбисара е направен от дърво. Но за разлика от Мидийския дворец в Екбатана, изграден доста еднообразно от кедрово дърво, изящната постройка на Бимбисара е от най-различни видове гладко полирано дърво, включително абанос, тик и калабур, а стените на много от залите са инкрустирани със седеф или покрити с плочки от гравирана слонова кост. Всяко крило на двореца има своя характерна миризма, дължаща се на грижливо подбраното ароматично дърво, съчетано с благовония и цъфтящи растения. Благодарение на високите, заоблени сводове на таваните вътрешността на двореца е относително прохладна дори и през най-горещите дни.
Дворецът е построен около четири вътрешни двора. Два от тях принадлежат на жените от харема, а един се използува от придворните. Частният двор на царя е пълен с дървета, цветя и фонтани. Освен прозорците на царските покои, всички други прозорци, които гледат към него, са запечатани, затова никой не може да следи царя, докато той се разхожда из градината си. Всъщност така е само на теория. Скоро разбрах, че тайната служба, чието предназначение бе да бди в качеството си на „царско око“, си е осигурила всевъзможни тайни дупки, през които не изпуска от очи и самия цар. Никога не съм попадал в толкова изтерзан от интриги двор, а бях в Суза с Ксеркс до последния му ден.
Настаниха ни с Карака на втория етаж, в така наречените „княжески покои“. Твърдеше се, че това е голяма чест. Имахме апартамент от шест стаи, от едната страна с изглед към вътрешния двор на благородниците, а от другата към градския площад. Останалите членове на мисията бяха настанени в съседни къщи.
Предупредих главните си агенти, че страната гъмжи от шпиони и че всичко, което говорят помежду си, по вся-ка вероятност се подслушва. Обясних им също никога да не разчитат на това, че подслушвачът не знае персийски. Същевременно трябваше да узнаят каква е действителната военна мощ на Магадха. Казвам действителната мощ, защото досега не съм виждал държава, която да не преувеличава военната си сила, и то до такава степен, че с времето започва да си вярва и успява да излъже и себе си.
Ето тук, в Атина, не е минал ден да не чуя как две-три хиляди гърци (или може би двеста-триста?) победили два-тримилионната персийска армия и флота. Гърците представят тези войни толкова невярно, че накрая объркват и самите себе си. Това е много погрешна политика. Ако не можеш да смяташ добре, не ходи на пазар — а още по-малко на война.
5.
Трябва да кажа, че никога през живота си не съм виждал толкова много гола плът, колкото видях в Индия. Но за разлика от гърците индийците не показват телата си, за да се възбуждат един друг. Правят го просто защото живеят в гореща страна. Облеклото им се състои от две. дрехи. Както мъжете, така и жените носят нещо като пола, стегната в талията по особен начин с колан или пояс. Носят и шал, завързан или закопчан на врата. Щом влязат на закрито, най-често се освобождават от горната дреха. Дворцовото облекло се различава от обикновеното по пищността на материята, от която е изработено.
За дворцовите дами е съвсем естествено да показват пред хора от своята среда гърди с боядисани зърна, обезкосмени подмишници, украсени със скъпоценни камъни пъпове. Ако не са прекалено дебели, те понякога са необикновено красиви. Имат хубава кожа, която блести от ароматизирани помади.
Както жените, така и мъжете гримират лицата си. Очите им са грижливо очертани с кол[1] — мидийска мода, възприета от Кир и оттогава следвана от всички царе и по-голямата част от двора. Според теорията на Кир, персите трябва колкото е възможно повече да приличат на богове, особено когато се показват пред своите поданици чужденци. За щастие персите обикновено са по-високи и по-мускулести от другите и така, с гримирани очи и на-червени бузи, те наистина приличат на прекрасни оживели статуи на богове-воини.
[1] Фино стрит черен прах, използуван в Изтока за гримиране на очи (араб.). — Б. пр.