Сътворението

По онова време установих, че индийците са по-мъдри от гърците, което може би продължава да е валидно. За тях боговете или ги има, или ги няма, в зависимост от това как ги възприемаш. Представата за светотатство е съвсем чужда за индийското мислене. Арийските царе с удоволствие разговарят с атеисти, които открито се присмиват на висшите богове на арийските племена, а и на никой арийски владетел не би хрумнало да забрани на хората по селата да почитат местните доарийски богове. Индийските арийци възприемат опита на дядо ми да превърне арийските богове в дяволи не като светотатство, а като безсмислено занимание. Под имена като Брахма и Варуна идеята за Премъдрия господ е разпространена навсякъде. Защо тогава, питаха ме те, да отричаме по-малките богове? Повтарях им наставленията на Зороастър: човек трябва да се пречисти; да изхвърли дяволите; да спечели всички хора за Истината. Самият аз не спечелих нито един. Но и мисията ми бе политическа.

Варшакара не знаеше кога, как и защо се е появило жертвоприношението на коня.

— Много е старо. И много свято. Всъщност след церемонията при коронацията това е най-старият ритуал в царския живот.

— Вероятно защото прибавя територии към царството,

Варшакара кимна.

— Нима може да има по-добро потвърждение за благоразположението на небето? Ако конят бе влязъл във Варанаси, нашият цар щеше да получи истинска слава. Но…

Варшакара въздъхна.

— Не искам да бъда непочтителен към религията ви, царски управителю — силното вино бе поразвързало езика ми, — но войската, която следва коня… не можеше ли тя да определи посоката?

Варшакара се усмихна. От боядисаните му с бетел зъби сякаш капеше кръв.

— Дори и намекът, че нещо друго освен съдбата управлява коня, е както недопустим и безбожен, така и… отчасти верен. Конят може да бъде деликатно насочван, но само в известни граници. Тъй като жребците обикно-вено се плашат от градовете, подтикваме животното да обикаля града. Това е почти достатъчно за нас. Ако владееш земите около един град, той е твой. Естествено, в такъв случай нашите воини ще трябва да извоюват победа над техните. Но това за нас е лесна работа. Кошала се разпада и не би било трудно да… Но конят тръгна на юг. Сега единствената ни надежда е, че ще се насочи на североизток, към Ганг, към републиките от другата страна. Там е истинската опасност.

— Републиките ли?

Варшакара отново показа червените си зъби, този път не с усмивка.

— Има девет републики. От република Шакя в северните планини чак до република Личхави на отсрещния бряг на Ганг срещу Магадха. И деветте ги обединява непоколебимата им омраза към Магадха.

— Как може девет малки републики да представляват някаква заплаха за едно голямо царство?

— Защото точно в този момент те правят Федерация, която ще е силна колкото Магадха. Миналата година избраха обща сангха.

Предполагам, че „народно събрание“ е най-добрият превод на тази дума. Но докато за атинското събрание е прието да се смята, че в него имат свободен достъп както благородниците, така и простолюдието, сангхата на индийските републики се състои от представители на всяка от деветте държави. Накрая само пет републики се присъединиха към федерацията — държавите най-близо до Магадха, които, естествено, най-много се страхуваха от цар Бимбисара и неговия дворцов управител. И имаха пълно основание да се страхуват. Съотношението между тези републики и Магадха е подобно на съотношението между йонийските гръцки градове и Персия. Единствената разлика е, че по времето на Дарий гръцките градове в Мала Азия не бяха републики, а тирании.

Въпреки това намерих аналогията за подходяща. И я направих.

— Нашият опит показва, че никоя република не може да издържи пред една силна монархия. Например гърците…

Все едно, че говорех за жителите на Луната. Варша-кара имаше ясна представа за Персия и къде се намира тя, знаеше нещо за Вавилон и Египет, но извън това западът не съществуваше за него.

Опитах се да му обясня, че е невъзможно двама гърци да постигнат съгласие за обща политика помежду си дори и за кратко време. По тази причина тях или ги побеждават добре организирани армии отвън, или ги разкъсват демократически фракции отвътре.

Варшакара разбра достатъчно от разказа ми, защото намери за нужно да уточни индийската дума за „република“.

— Тук страните не се управляват от народно събрание. Този вид управление е бил изоставен много преди нашето нашествие. Не, републиките се управляват от събрания или съвети, в които влизат главите на благородните фамилии. Това, което ние наричаме република, всъщност е… — Варшакара употреби индийската дума за олигархия.

По-късно научих, че древните племенни събрания, за които спомена, не са доарийски, а били много важна част от арийската племенна структура. Тези събрания свободно избирали водачите си. Но постепенно отслабнали и отмрели, както се случва навсякъде, а на тяхно място се появила наследствената монархия, пак както се случва навсякъде.