Сътворението

Индийците и индийките не само очертават очите си с кол, но и боядисват устните си рубиненочервени с нещо, което се нарича лак[2]. Няма съмнение, че козметичните средства подобряват външния вид, но е досадно да ги поставяш и махаш. По време на престоя ми в индийските дворове бях принуден да се гримирам или да ме гримират два пъти на ден. Като персиец от по-младото поколение, намирах, че да се придава такава важност на външния вид, е смешно и немъжествено. Освен това омръзва. Все пак има нещо упоително и приятно в самата процедура: красиви момичета те къпят и мажат с масло, а после един възрастен мъж промива очите ти с колирий[3], оцветява брадата ти и в същото време ти разказва клюките на деня. Между другото индийците си пускат само кози бради, според мен, защото страните им не са окосмени

[2] Багрило от червена смола, което се получава от някои дървета в Южна Азия (хинди от санскр.). — Б. пр.

[3] Течност за промиване на очи (гр.). — Б. пр.

Един ден след като ме настаниха в двореца, ме прие цар Бимбисара. Неколкостотин придворни се бяха събрали в дълга зала със сводести прозорци, чиито решетки пречупваха слънчевата светлина така, че тя падаше като пайети на бледозелените плочки, с които бе облицован подът.

Варшакара ме посрещна на врататана тронната зала. Носеше ален тюрбан и прозрачен шал, прихванат с огърлица от необработени рубини. Като на много други затлъстели индийски придворни, гърдите му приличаха на женски. И също като много други индийци носеше обувки с дебели подметки, за да изглежда по-висок.

Очевидно Варшакара доста се бе постарал да ми направи впечатление. Но след Ахеменидския двор, Магад-ханският изглеждаше, меко казано, провинциален. Напомни ми Сарди. Дворцовият управител държеше жезъл от слонова кост. Произнесе кратка реч за мен и придружаващата ме свита от седем перси. Отговорих с няколко думи. После Варшакара ни поведе към висок трон от слонова кост, върху който с кръстосани крака бе седнал Бимбисара, царят на Магадха. Над увитата му със златен тюр-бан глава имаше балдахин от щраусови пера.

Старата царица бе седнала на столче от лявата страна на царя. За разлика от персийките и атинянките жените в Индия имат свободата, в известни граници, да ходят където пожелаят. Например на индийката е позволено да отиде на пазар, придружавана само от стара жена, но това може да стане единствено при изгрев-или залез-слънце, така че продавачът да няма възможност добре да я разгледа. Все пак, колкото и да е парадоксално, пред мъжете от своята каста тя се показва почти гола.

Старата царица имаше много сложна прическа, украсена с перли, нанизани на нещо като сребърен конец, изкусно вплетен в собствената й коса. Носеше мантия от паунови пера. Изглеждаше много изискана, дори интелигентна. Мина ми през ум, че вероятно е индийското съответствие на царица Атоса. Още повече, че бе главната съпруга на Бимбисара, както и сестра на Пасенади Но в един двор, където жените не са напълно отделени и което е по-важно в случая, няма евнуси, властта се упражнява изцяло от царя и съветниците му. Харемът няма почти никакво влияние.

От дясната страна на царя бе принц Аджаташатру. Престолонаследникът бе, разбира се, дебел, което според индийските представи означаваше, че е възхитителен. Имаше лице на огромно бебе, на чиято тройна брадичка бе поникнала хилава брада, боядисана в бледозелено — като сноп трева. Принцът се усмихваше често и очарователно. Меката част на ушите му се бе удължила от тежестта на диамантените обици, а дебелата му талия бе пристегната с широк колан от златни халки. Имаше необикновено мускулести ръце.

Цар Бимбисара бе стар човек с дълга виолетова брада. До края не успях да видя косата му — ако имаше такава, — защото винаги носеше сложно преплетен тюрбан от златна тъкан, който съответствува на персийски ки-дар. Бимбисара бе висок и жилав и си личеше, че на младини е бил физически силен, внушителен мъж.

Тъй като бях сянката, макар и бледа, на Великия цар, не се проснах на земята. Но се поклоних, като опрях коляно в пода. В същото време ескортът ми отваряше сандъците с Дариевите подаръци за Бимбисара. Те съдържаха различни посредствени бижута и няколко изящни килима от Лидия и Мидия.

Когато свърших приветственото си слово, поднесох на Варшакара писмото, което индийският евнух бе написал от името на Дарий. С тържествен жест дворцовият управител го подаде на царя, който дори не го погледна. По-късно ми обясниха, че Бимбисара не знае да чете. Затова пък говореше много добре, като си служеше на със стария арийски език на двора, а със съвременната реч.

— Приветствуваме те все едно, че си нашият брат Дарий, чиито подвизи са ни известни дори на такова голямо разстояние.

Гласът на Бимбисара бе твърд като на кавалерийски офицер. Говореше делово. Никога не се колебаеше в избора на точната дума.

— Радваме се, че е получил писмото ни. Радваме се, че ни изпраща именно теб, не само свят човек, но и воин.