Сътворението

В средата на градината имаше малка беседка. Бимбисара се излетна на широк диван, а аз седнах на края му. Лунните лъчи проникваха през решетките на прозорците и пръскаха ярка светлина — дори бяха топли. Индия е единствената страна, където при пълнолуние луната излъчва топлина. За щастие от хълмовете на Ра-джагриха вечер винаги подухва ветрец.

— Често идвам тук — каза Бимбисара и прокара пръстите на двете си ръце през парфюмираната си вио-летова брада. — Тук не могат да ни подслушват. Погледни! — Той посочи четирите сводести прозореца, които служеха за стени на беседката. — Никой не може да се приближи, без да го видим.

— Но нали никой не шпионира царя?

— Всички шпионират царя! — Бимбисара се усмихна. На лунната светлина той сякаш целият бе от сребро. — А царят от своя страна шпионира всички. Няма нищо в Магадха или Кошала, за което да не знам.

— А за Персия?

— Ти ще ми бъдеш уши и очи — каза той с учтив жест. — Любопитен сън да узная повече за цар, който в такъв кратък срок може да събере сто хиляди души на бойното поле.

Това бе потвърждение, че наистина е делил на десет. Не го поправих. Започнах да му разказвам за всички земи, които владее Дарий, но той ме прекъсна.

— Дядо ми изпрати послание до Кир, много подобно на онова, което аз изпратих на Дарий. Отговор не последва.

— Може би мисията не е пристигнала.

— Може би. Но след едно поколение армията на Дарий беше при Инд. Дали това не е бил… закъснял отговор, уважаеми посланико?

— Не, разбира се!

Заговорих за любовта на Дарий към мира. За уважението му към Бимбисара. За неприятностите с гърците. Последното бе вярно. Докато аз бърборех, старецът седеше неподвижно на лунната светлина, а полуобърнатото му към мен лице бе застинало в полуусмивка.

Наблизо музикантите продължаваха да свирят. През един от прозорците виждах верандата, където бяхме вечеряли. Танцуваха група голи момичета. С течение на времето станах поклонник на индийските танци. Те са нещо изключително, което не се среща никъде другаде по света. Преди всичко, ако човек не е виждал как танцьорката движи глава напред и назад от неподвижните си рамене, би се заклел, че това е невъзможно. Същевременно тялото изглежда съвсем отделено от главата, а вълнообразните движения на корема и ханша са необик-новено възбуждащи. Много танцьорки стават богати, известни, влиятелни. Една магадханска танцьорка дори успя да натрупа значително състояние, което успя да задържи и управлява, при това без неудобството да е жена или конкубина на някого. Поканата за приемите в нейната къща бе също тъй желана, както и поканата за приемите в къщата на Демокритовата приятелка, проститутката Аспазия.

— Мислиш ли, че желанието на Дарий да ни бъде приятел е достатъчно сериозно, за да ни изпрати войски и да ни помогне Да разбием Федерацията на републиките?

— Сигурен съм, че би го направил.

Развълнувах се. Бимбисара ни откриваше пътя.

Вече се бях сетил как да разгромя слоновете. Те се плашат от мишки. В критичния момент нашите войски ще пуснат хиляда гризачи. Слоновете ще побягнат панически и аз ще стана сатрап на Голяма Индия. Мечтаех за това.

— Може би ще трябва да го посетя — каза Бимбисара и погали брадата си. — Ти трябва да посетиш и нашия скъп брат Пасенади в Кошала.

— Да, Господарю. Великият цар изпраща послание за царя на Кошала.

— Пасенади е добър, но слабоволев човек. Жена му, която ми е сестра, твърди, че един ден той ще изгуби царството си, защото е безразличен към управлението му. Това е тъжно наистина. Когато бях дете, Кошала бе най-великата страна в света. Сега от онова величие е останало само името й. Разкъсвано между високомерието на благородниците и дързостта на крадците, царството се разпада. Според мен това е трагично.

Полуусмивката е разчупи и лицето на Бимбисара грейна. Забелязал съм, че чуждата трагедия има такова въздействие върху принцовете.

— Иска ли цар Пасенади помощ от теб?

— Не. Той не съзнава опасността. Не я съзнава или пък е безразличен към нея. Нали е будист? Всъщност Буда обикновено прекарва дъждовния сезон в Шравасти. След това идва при нас за месец-два. Както знаеш, в Раджагриха има много будистки манастири. За нас той е пресвещен човек.

Не можех да не отбележа контраста между Бимбисара и Дарий. Индийският владетел бе наистина запален от Буда, докато Дарий нямаше никакъв интерес към Зороастър.

— Кой ти направи по-силно впечатление, посланико?

Госала или Махавира?

Не попитах царя откъде знае, че съм се срещал с двамата светци. Бързо възприемам същественото. Ясно, че ме бяха следили от самото ми влизане в Индия.

— И двамата ми направиха силно впечатление — отвърнах му откровено. — Възгледите на Госала ми се сториха малко мрачни. Ако не е възможно да промениш съдбата си, като вършиш добро, тогава защо да не постъпваш колкото може по-лошо?