Сътворението

— После водата понася тялото на кучето под корема на коня, а след това на юг, където живеят мъртвите. По-късно пускат жребеца да броди на воля. Ако влезе в друга страна, народът на тази страна трябва или да приеме върховната власт на нашия цар, или да се бие за свободата си. Естествено, ако хванат коня, съдбата на нашия цар ще бъде сериозно… помрачена. Както виждаш, жертвоприношението на коня е не само най-древният ни обред, но и най-славният.

Сега разбрах защо царският наместник на Варанаси бе в такава паника. Ако конят влезеше в града, жителите му трябваше да признаят Бимбисара за свой цар или да се бият. Не ми беше ясно само с кого ще се бият.

Дворцовият управител с радост ми обясни. Ужасът на домакините му доставяше удоволствие.

— Естествено, не поемаме рискове със съдбата на царя си. Триста от нашите най-добри и най-благородни воини неотлъчно следват жребеца. Всички яздят коне, в никакъв случай кобили! За една година на жребеца е забранено да има полови сношения. Същото важи и за царя. Нощем той трябва да спи целомъдрено в скута на най-красивата си жена. А междувременно ето ни тук. Ако жребецът влезе във Варанаси, тези добри хора — Варшакара направи надменен жест, включващ царския наместник и свитата му — ще станат поданици на цар Бимбисара и съм сигурен, че няма да имат нищо против. В края на краищата нашият цар е женен за сестрата на сегашния им владетел, царя на Кошала.

— Всички сме роби на съдбата — въздъхна царският наместник.

— Ето защо съм тук. Да убедя нашите приятели, съседи и братовчеди… Виждаш ли, ние вече мислим за жителите на Варанаси като за част от Магадхаското царство. Искам да ги убедя да не се съпротивляват, ако на жребеца му хрумне да влезе в града и да пие жадно от водите на Ганг.

Всичко това едва ли бе особено благоприятно начало за една мисия. Така си мислех, докато ни показваха определените за нас покои в двореца. Ако между Магадха и Кошала избухне война, тя би попречила на търговията с желязо. От друга страна, войните между две могъщи държави често се решават с намесата на трета сила. Преди години някакъв индийски цар предложил да посредничи между Кир и индийския цар. Естествено, получил отказ и от двете страни. Хората от запад могат да пътуват на изток, но никога не трябва да се насърчават хората от изток да тръгват на запад!

В интерес на търговията с желязо се надявах, че жребецът ще остане в Еленовия парк. В интерес на бъдещото величие на Персийската империя се надявах, че ще ожаднее и ще пие от водите на Ганг.

Два дни по-късно жребецът тръгна на юг и Варанаси бе спасен. Варшакара изпадна в гняв, но положи всички усилия да изглежда спокоен.

— Трябва да дойдеш с мен в храма на Агни — заяви той един ден след заминаването на коня. — Агни е точно като вашия огнен бог и съм сигурен, че ще искаш да му се поклониш по индийски обичай.

Не споменах нищо на дворцовия управител за Премъдрия господ. Вече бях решил, че ще говоря за религия само с брахмани, светци и царе. Но ми беше интересно да видя дали влиянието на дядо ми се е разпространило извън Персия.

Понесоха ни на позлатени носилки по тесни, криволичещи и гъмжащи от хора улици, които ми се сториха безкрайни. Накрая стигнахме до храма на Агни — малка грозна постройка от дърво и тухли. Пред входа почтително ни прие върховният жрец, човек с гладко избръсната глава, ако не се смята един дълъг кичур, оставен най-отгоре на темето му. Облечен бе в алена роба и размахваше факел.

До вратата на храма имаше каменен олтар, защитен от дъжда с навес. С небрежен жест върховният жрец запали гхи с факела си. Ужасих се от това светотатство. Свещеният огън трябва да се пали само на неогряно от слънцето място! Все пак, понеже слънцето не бе изгрявало в продължение на няколко месеца, цяла Индия можеше да се смята за неогряно от слънцето място.

После двамата с Варшакара влязохме в храма, където блестеше напоената с гранясало масло дървена статуя на Агни. Богът бе представен яхнал овен. В една от четирите си ръце държеше копие, символизиращо огъня, а на главата му имаше дървена корона, чиято сложна резба изобразяваше дима от огъня. На други статуи в храма Агни бе със седем езика и така нататък. Както повечето индоарийски богове, и той приема най-различни образи: в огнището е огънят, в небето — гръмотевицата. През цялото време огънят е посредник между хората и боговете, защото именно той отвежда принесената на кладата жертва към небето. Това е единствената прилика на Агни с огъня на Зороастър.

В храма изпълниха много обреди, повечето доста неразбираеми, ако човек не е брахман. Най-вече защото жреците използуваха някакъв архаичен език, непонятен както за мен, така и за Карака.

— Подозирам, че и самите те не го разбират — сподели с мен по-късно Карака.

Макар родителите му да бяха джайнисти, той не изпускаше случай да отбележи, че вярва в Нага, дравид-ския бог-змия, на чието навито тяло се крепи светът. Всъщност Карака не беше религиозен.