Докато убиецът се вихреше, градът беше някак притихнал. После убийствата престанаха. След локдауна заради ковид и слуховете, че Пясъчния човек се укрива и може би дори е избягал в чужбина, повечето хора решиха, че вече е безопасно да излизат навън или да бъдат сами в леглото си нощем. Страхът още витаеше във въздуха, но нормалността постепенно се завръщаше в манхатънските каньони от стомана, бетон и стъкло.
Фрагменти от снимки на жертвите се мяркаха пред затворените ми клепачи. Повечето бяха на жени. С извадени очи и запълнени с пясък орбити; пясък бе натъпкан и в гърлата им. Беше полепнал по зъбите, устните и венците им. От кръвта на раните им се беше оцветил в розово. Освен този в устата, който бе останал белезникав, като чуждо тяло.
Папката беше разделена на части за отделните жертви според точките от обвинителния акт. От тях шест бяха свързани по някакъв начин с Кари. Помислих си, че ако прокурорът ѝ издействаше осъдителна присъда по тези обвинения, от ФБР щяха да се опитат да ѝ пришият и останалите убийства на Пясъчния човек. Но оставих тези мисли за друг ден. Разполагах с докладите от местопрестъпленията и показанията на съседи и роднини, които ми бяха достатъчни, за да си изградя представа за шестте жертви по това дело, за живота им и начина, по който той им бе отнет.
Маргарет Шарп беше на трийсет и две, маркетингов директор, жителка на Източен Харлем. Падала си по скъпи ретро дрехи и печене на домашни сладкиши. Всеки ден ходела на работа с велосипед, лилав на бели точки, с монтирана над предния калник плетена кошница, в която пренасяла покупките си. Във фитнеса срещнала друга млада жена на име Петра, която също обичала да кара колело. Неотдавна отбелязали шест месеца, откакто се познавали. Петра открила Маргарет мъртва в апартамента ѝ на сутринта след нападението. Повечето сутрини двете тръгвали заедно за работа с велосипедите си и след като Маргарет не отговаряла на телефона, Петра влязла в апартамента ѝ със своя ключ. Маргарет била убита на 21 май миналата година. По-късно Петра потвърдила, че старинните сребърни обици, открити в дрешника на Кари, са на приятелката ѝ.
Пени Джоунс и Сузана Ейбрамс живеели заедно в апартамент на Четвърто авеню в Бруклин. Пени била на двайсет и една, певица и авторка на песни, която имала по осем участия пред публика седмично, а в свободното си време работела като сервитьорка в закусвалня. Сузана била по-голяма, но не и по-мъдра. Наливала „Гинес“ и уиски в ирландски бар на две преки от апартамента им и изкарвала повече от бакшиши за една вечер, отколкото Пени за седмица. Бедата била, че голяма част от тези пари се връщали обратно в бара. Особено когато Пени получела отказ от литературна агенция. Тя била написала роман и се опитвала да си намери агент, но всеки път, като отворела пощата си, получавала поредния плесник.
Две млади жени, които се наслаждавали на живота, опитвайки се да пробият в най-страхотния град на света.
На 29 май техен съсед забелязал, че вратата на апартамента им е отворена, провикнал се, но никой не отговорил. Влязъл и веднага изтичал обратно навън. Позвънил на 911. Пени и Сузана били намерени всяка в стаята си. Обезобразени, натъпкани с пясък. Вратите на стаите били затворени, никъде в апартамента нямало следи от борба. Странно — две млади здрави жени да не окажат никаква съпротива на убиеца си. Вечерта преди нападението, на 28 май, свидетел на име Честър Морис забелязал мъж и жена до входа на сградата, където живеели Пени и Сузана; сторило му се, че мъжът се опитвал да разбие ключалката на входната врата. Морис идентифицирал Даниъл и Кари Милър като мъжа и жената на входа. От вещите и на двете жертви липсвало по нещо: пръстенът от розово злато на Пени с два червени граната и сребърният пръстен на Сузана със сивкав полускъпоценен камък. И двата пръстена били намерени сред бижутата на Кари.
Лилиан Паркър била тиха и затворена жена. Дизайнерка на свободна практика, която работела предимно в дома си в „Трайбека“. Трупът ѝ бил открит в тесния пасаж зад сградата, където живеела, което било необичайно за Пясъчния човек. Била на четиресет и една години, запалена цигуларка, макар че съседите ѝ не подозирали нищо за нейното хоби. Цигулката ѝ била намерена със силиконов заглушител на звука. Една съседка, Тереза Васкес, казала, че е видяла мъж и жена да се навъртат покрай сградата в нощта на убийството, на 5-и срещу 6 юни. Описанието ѝ съответствало на Даниъл и Кари Милър. Тереза Васкес подобно на Честър Морис се решила да позвъни в полицията едва след сензационния арест на Кари Милър. Една брошка камео, която Лилиан носела всеки ден, не била открита нито в апартамента, нито на трупа ѝ. Майка ѝ била тази, която казала на полицията за липсата на брошката. Това довело до повторно обсъждане на убийствата с роднини на жертвите, при което били идентифицирани различни бижута, присвоени от убиеца. Ако не била госпожа Паркър, полицията и ФБР нямало да разберат, че Пясъчния човек прибира трофеи от жертвите си.