Суперкомандос

Гледката бе същата както в деня на пристигането ми, когато Къртис ме връщаше от Слънчевия дом. В сумрака пред наближаващия дъжд въздушното движение искреше над сградите като рояк светулки. Присвих очи и смътно различих върху остров Алкатрас сивия бункер с оранжеви прозорци на „Сайка Сек“. По-нататък се разстилаше Окланд. Зад мен бе откритото море, а на север и юг — цял километър пуст мост. Можеха да ме изненадат само с тактическа артилерия. Донякъде успокоен, аз се обърнах отново към лекарката.

Тя сякаш трепна от погледа ми.

— Какво става? — тихо попитах аз. — Угризения за нарушението на медицинската етика?

— Не беше моя идея…

— Знам. Вие само подписвате документите за освобождаване и си затваряте очите за останалото. Кой беше?

— Не знам — отговори тя с леко потрепващ глас. — Някой дойде да се срещне със Съливан. Изкуствен носител. Азиатка, струва ми се.

Кимнах. Треп.

— Какви бяха инструкциите на Съливан?

— Локатор за виртуалната мрежа, монтиран между мозъчната приставка и невронния интерфейс. — Медицинската терминология сякаш я ободри. Гласът й укрепна. — Извършихме операцията два дни преди да ви доставят. Срязахме прешлените с микроскалпел по линията на първоначалния разрез и после запълнихме с присадена тъкан. Системата действа единствено във виртуална среда. Няма начин да бъде открита без цялостна невро-електронна инспекция. Как се досетихте?

— Не беше трудно. Някой я използва, за да открие и измъкне един наемен убиец от полицейското хранилище. Това се нарича съучастие. На двамата със Съливан не ви мърдат поне по двайсет години.

Тя огледа пустия мост.

— В такъв случай защо не доведохте полиция, мистър Ковач?

Помислих си за военната и полицейска документация, която трябва да бе пристигнала на Земята заедно с мен. Помислих си какво й е да стои тук сама с човек, способен на такива неща. Колко сили са й трябвали, за да дойде. По ъгълчето на устните ми трепна неволна усмивка.

— Добре, впечатлен съм — казах аз. — А сега кажете как да неутрализирам проклетото нещо.

Тя ме погледна сериозно и в този момент заваля. Тежки капки обсипаха раменете на шлифера й. Усетих ги по косата си. Двамата вдигнахме очи нагоре и аз изругах. Тя пристъпи по-близо до мен и натисна масивната брошка върху ревера си. Въздухът над нас затрептя и дъждът престана. Като вдигнах отново очи, видях как капките избухват върху отблъскващото поле над главите ни. Наоколо тротоарът потъмня първо на петна, после изцяло, но един вълшебен кръг около краката ни остана сух.

— За премахване на локатора ще трябва същата микрооперация, както и за поставянето му. Възможно е, но не и без отлично оборудвана операционна. Иначе рискувате увреждане на невронния интерфейс, а може би и на гръбначния мозък.

Смутен от близостта й, аз пристъпих от крак на крак.

— Да, досещах се.

— Е, в такъв случай сигурно сте се досетили също — продължи тя, имитирайки акцента ми, — че можете да въведете в приставката смущаващ сигнал или огледален код, за да неутрализирате излъчването.

— Ако имам оригиналния код.

— Точно така, ако имате оригиналния код. — Тя бръкна в джоба си и извади малък диск с пластмасова обвивка. За момент подхвърли диска на длан, после ми го подаде. — Е, вече го имате.

Погледнах я изпитателно.

— Истински е — добави тя. — Можете да проверите във всяка невро-електронна клиника. Ако имате съмнения, бих препоръчала…

— Защо ми правите тази услуга?

Тя срещна погледа ми, този път без да трепне.

— Не на вас, мистър Ковач. Правя услуга на себе си.

Изчаках. Тя извърна глава към залива.

— Знам какво е корупция, мистър Ковач. Никой не може толкова дълго да работи в системата на правосъдието, без да се научи да разпознава гангстерите. Онзи синтетичен носител беше типичен техен представител. Откакто ме назначиха в хранилището на Бей Сити, виждам Съливан да си има работа с такива личности. Полицейските правомощия свършват до нашия праг, а заплатите не са много високи. — Тя отново ме погледна. — Никога не съм взимала пари от тия хора и досега не бях действала по тяхно нареждане. Но и не съм им се противопоставяла. Беше лесно да заровя глава в работата и да се правя, че не виждам какво става.

— Човешкото око е удивителен инструмент — цитирах разсеяно аз „Поеми и други измишльотини“. — Почти без усилие престава да забелязва дори и най-очевадните неправди.

— Отличен израз.

— Не е мой. И как тъй стана, че извършихте операцията?

Тя кимна.

— Както казах, досега успявах да избегна контакти с тези хора. Съливан ме бе прехвърлил в отдела за другопланетни затворници, защото там няма много работа, а услугите, които върши, са изцяло на местна основа. Така ставаше по-лесно и за двама ни. В това отношение той е добър администратор.

— Жалко, че ви развалих спокойствието.