Суперкомандос

Треп се поколеба. Усетих как нещо пада като късче полуразтопен лед, откъртено от замръзналия блок на централната ми нервна система. Клепачите ми бавно застъргаха надолу по очите и пак се вдигнаха. От пречистващото докосване бликнаха сълзи. Треп видя това и настръхна. Не тръгна към бюрото.

От далечината долетя гласът на Кавахара:

— Идват ли?

Сигурно беше в другата стая.

Лицето на Треп остана безстрастно. Погледът й се отдели от мен.

— Да — изрече високо тя. — Ще дойдат след две-три минути.

Свестявах се. Нещо тласкаше нервите ми към съскащ, кипящ живот. Усещах първите спазми, а заедно с тях и гореща задуха в дробовете, което означаваше, че ефектът на бетатанатина започва да отминава преждевременно. Крайниците ми тежаха като олово, китките ми сякаш бяха обвити в дебели памучни ръкавици, през които прелитаха електрически искри. Не бях в състояние да се бия.

Лявата ми ръка беше притисната под тежестта на тялото. Дясната стърчеше настрани. Не знаех дали мога да устоя на крака. Разполагах с много ограничени възможности.

— Добре.

Усетих как ръката на Кавахара ме преобръща по гръб като риба, приготвена за изкормяне. Беше се навъсила съсредоточено и държеше остри клещи. Възседна гърдите ми и вдигна с пръсти клепачите на лявото ми око. Потиснах импулса да мигна и останах неподвижен. Разтворените клещи се спуснаха надолу.

Напрегнах мускулите на ръката си и невронният калъф изхвърли тебитския нож в дланта ми.

Замахнах настрани.

Целех се в хълбока на Кавахара под плаващите ребра, но комбинацията от зашеметяващия лъч и бетатанатина ме подведе. Ножът сряза лявата й ръка под лакътя, закачи костта и отскочи. Кавахара изпищя и пусна окото ми. Изтърваните клещи улучиха скулата ми и издълбаха бразда по бузата. Усетих далечна болка. В окото ми нахлу кръв. Замахнах отново, но този път Кавахара се извъртя и блокира удара с ранената си ръка. Отново изкрещя и ножът се изплъзна от вдървените ми пръсти. Събирайки в лявата ръка цялата си останала енергия, аз диво замахнах с юмрук и улучих Кавахара в слепоочието. Тя се търкулна на пода, стискайки ранената си ръка и за момент повярвах, че острието е проникнало достатъчно дълбоко, за да й впръсне доза С-381. Но Шийла Соренсън ми бе казала, че цианидът действа за броени секунди.

Кавахара се изправяше.

— Какво чакаш, мътните да те вземат? — кисело се обърна тя към Треп. — Застреляй тоя боклук, ако обичаш.

Последните думи заседнаха в гърлото й, когато видя истината в очите на Треп миг преди бледата жена да посегне към кобура си. Може би самата Треп едва сега осъзнаваше тази истина, защото реагира бавно. Кавахара пусна клещите, измъкна едновременно от пояса си игления и зашеметяващия пистолет и се прицели още преди оръжието на Треп да е излязло докрай от кобура.

— Продажна шибана кучка — изсъска смаяно Кавахара и в гласа й ненадейно прозвуча дрезгав акцент, какъвто не бях чувал досега. — Ти знаеше, че се свестява, нали? Мъртва си, кучко.

Надигнах се и залитайки, скочих върху Кавахара точно когато натискаше спусъците. Чух двата изстрела — почти недоловимото свистене на игления пистолет и острия електрически пукот на зашеметяващия. През мъглата в левия край на зрителното си поле видях как Треп отчаяно се мъчи да измъкне оръжието, но няма надежда. Тя падна с почти комично изражение на изненада. В същия миг рамото ми се стовари върху Кавахара и двамата залитнахме към наклонените прозорци. Тя се опита да ме застреля, но аз изблъсках пистолетите настрани и я препънах. Тя ме удари с ранената ръка, после паднахме върху наклоненото стъкло.

Зашеметяващият пистолет се търкулна нейде настрани, но тя бе успяла да задържи игления. Дулото се завъртя към мен и аз тромаво го отбих. Другата ми ръка замахна към лицето на Кавахара, не улучи и юмрукът отскочи от рамото й. Тя се ухили свирепо и ме удари с глава в лицето. Носът ми се строши със странен звук, сякаш захапах суров карфиол, и в устата ми нахлу кръв. После Кавахара връхлетя, притисна ме върху стъклото и ме заблъска с юмруци по тялото. Блокирах един-два удара, но губех сили, а мускулите в ръцете ми губеха интерес. Всичко в мен почваше да изтръпва. Над мен по лицето на Кавахара се изписа свиреп триумф, когато разбра, че битката е приключила. Прицели се много старателно и ме удари в слабините. Разтърсен от гърч, аз се плъзнах по стъклото и останах да лежа на пода.

— Засега ти стига толкова — изръмжа тя задъхано и скочи на крака. Под почти незасегнатата й елегантна прическа изведнъж видях лицето, на което принадлежеше непознатият акцент. Бруталното задоволство по това лице навярно бяха виждали и жертвите от Фишън Сити, преди да отпият вода от оловната манерка. — Стой тук за малко.

Тялото ми подсказваше, че нямам друг избор. Чувствах се пребит, бързо потъвах под тежестта на химикалите в нервната ми система и тръпките от зашеметяващия лъч. Опитах се да повдигна ръка, но тя само трепна като риба, натъпкана с камъни. Кавахара видя това и се ухили.