Сватбата на Беки Б.

— Има някои неща, които желая да обсъдя с Люк — казва Елинор, вземайки си чантата. — И можем да го направим в колата. — Изправя се и избръсква някаква въображаема прашинка от полата си. — Беше ми много приятно да се запознаем. — Това към мама.

— На мен също! — изписква мама, като скача в последен опит да събуди някакви приятелски чувства. — Прекрасно е, че се запознахме, Елинор! Ще взема телефонния ти номер от Беки, та да може да си бъбрим и да се резберем с какви тоалети ще бъдем! Нали трябва да бъдем в синхрон!

— Да, наистина — изрича сковано Елинор, като свежда поглед към обувките на мама. — Довиждане, Ребека! — После кимва по посока на татко и казва: — И на теб, Греъм.

— Довиждане, Елинор — казва татко с привидно учтив тон, но котато го поглеждам, веднага разбирам, че изобщо не е впечатлен. — До скоро, Люк! — Когато двамата изчезват през вратата, той си поглежда часовника и отсича: — Дванадесет минути!

— Какво искаш да кажеш с това? — пита го мама.

— Толкова време ни беше дадено от нейна милост.

— Греъм, мери си думите! Сигурна съм, че жената нямаше предвид… — И мама изведнъж замлъква, когато погледът й пада върху синия бележник с надпис „Неговата майка“, все още лежащ на масата сред опаковъчната хартия. — Но Елинор си забрави бележника за сватбеното планиране! — изписква и го грабва. — Беки, тичай да я настигнеш!

— Мамо… — започвам, поемам си дъх и продължавам: — Ако трябва да бъда откровена с теб, не бих си правила труда. Не съм убедена, че тя проявява интерес към това.

— Не бих разчитал на нея за нищо — обажда се и татко. Протяга ръка към сметаната и поставя пълна лъжица от нея върху кифличката си.

— О! — Мама поглежда мен, после премества поглед към татко, а накрая се отпуска бавно назад, сграбчила здраво бележника. — Разбирам.

Отпива от чая си и я виждам как се опитва да измисли да каже нещо хубаво. Накрая прозрението я осенява и тя прошепва:

— Ами… жената вероятно не иска да ни се меси! Напълно разбираемо!

Ала дори и тя не изглежда чак толкова убедена в собствените си думи. Боже, колко мразя Елинор!

— Мамо, знаеш ли какво предлагам? — обаждам се аз. — Хайде да си изпием чая, а после да отидем на разпродажбите!

— Защо не? — отговаря мама след известна пауза. — Хайде да го направим! Сега, когато го спомена, мисля, че имам нужда от нови ръкавици. — Отпива нова глътка от чая си и лицето й постепенно се прояснява. — А защо не и от хубава чанта!

— Ще си прекараме чудесно? — казвам аз и стискам лекичко ръката й. — Само нашето семейство!