Сватбата на Беки Б.

Връщаме булчинската рокля обратно в чувала и си спретваме няколко сандвича за обяд, след което се отдаваме на един стар епизод от „Смяна на стаите“ по кабелната телевизия, която мама и татко наскоро са инсталирали. А после, въпреки че е малко раничко, аз се качвам в моята стая и започвам да се приготвям за срещата с Елинор. Майката на Люк е една от онези манхатънски дами, които винаги изглеждат абсолютно и напълно безупречно, така че точно днес държа да не й отстъпвам по никакъв параграф.

Обличам ш костюма на Дона Карън, който си купих за Коледа, обувам си чисто нов чорапогащник, а после и новите си обувки от разпродажбите на „Прада“. После се разглеждам изключително внимателно, търсейки и най-незабележимата прашинка или гънчица. Този път няма да позволя да бъда хваната натясно! Няма да позволя да ми видят увиснал конец от полата или нещо намачкано — Елинор има действително рентгеново зрение, когато започне да зумира хората.

Тъкмо реших, че всичко ми е наред, когато мама влетява в стаята ми. Облечена е много елегантно в пурпурен костюм на „Уиндсмур“, а лицето й свети от нетърпение.

— Как изглеждам? — пита тя и се засмива. — Достатъчно ли съм елегантна за „Клариджис“?

— Изглеждаш прекрасно, мамо! Този цвят много ти отива. Само мъничко…

Вземам една носна кърпичка, навлажнявам я на чешмата и попивам бузите й, където мама е решила да последва подхода на Джанис по отношение на ружа.

— Ето. Готово!

— Благодаря ти, скъпа! — изчуруликва мама и се втренчва в отражението си в огледалото на гардероба. — Е, ще бъде много хубаво. Най-сетне ще се запознаем с майката на Люк!

— Хммм… — обаждам се неопределено.

— Надявам се, че двете с нея ще станем много добри приятелки! И без това ще трябва да се разберем по отношение на сватбените приготовления… Нали познаваш Марго, дето живее отсреща? Та те с майката на зет й са такива приятелки, че даже често ходят заедно на почивка! И тя твърди, че не е загубила дъщеря, а е спечелила приятелка!

Мама действително звучи много развълнувано. Господи! Как да я подготвя за горчивата истина?…

— А Елинор наистина ми звучи като много приятен човек — поне по начина, по който я описва Люк. Той изглежда толкова привързан към нея!

— Да, това е вярно — принудена съм с неохота да призная аз. — Наистина е много привързан към майка си!

— Тази сутрин ни разказа за разнообразните благотворителни дела, с които се занимава тя. Жената очевидно има златно сърце!

Докато мама продължава да си бъбри, аз се изключвам, припомняйки си един разговор, който навремето имах с втората майка на Люк — Анабел. Това беше, когато тя и баща му ни дойдоха на гости.

Направо обожавам Анабел. Тя е много по-различна от Елинор — много по-нежна и тиха е и има прекрасна усмивка, от която лицето й буквално разцъфтява. Двамата с бащата на Люк живеят в едно тихо кътче на графство Девън, близо до брега, и на мен много ми се иска да прекарваме повече време с тях. Обаче Люк е напуснал дома си, когато е бил на осемнадесет, и оттогава си ходи много рядко. В интерес на истината имам усещането, че според него баща му си е пропилял живота, като е решил да се установи като провинциален адвокат, вместо да се впусне да завоюва света.

И когато те ни дойдоха на гости в Ню Йорк, един следобед двете с Анабел се оказахме сами. Тръгнахме на разходка из Сентрал Парк, говорехме си за хиляди неща и все не можехме да се наговорим. Затова накрая аз се престраших, поех си дълбоко дъх и й зададох въпроса, чийто отговор отдавна не ми дава мира — как може да търпи Люк да бъде толкова заслепен от Елинор. Така де, Елинор може и наистина да му е биологичната майка, но Анабел е тази, която го е отгледала. Тя се е грижела за него, когато е бил болен, тя му е помагала с домашните работи за училище и тя му е приготвяла вкусна храна. А сега той я е избутал настрани в своя живот.

За миг ми се стори, че зървам болката по лицето на Анабел. Но после тя събра сили, усмихна се и каза, че напълно го разбира. Разказа ми, че Люк е изгарял от нетърпение да се запознае с истинската си майка още от дете и че сега, когато получава възможността да прекарва известно време с нея, би трябвало да бъде оставен да се наслаждава на мига.

— Представи си, че при теб внезапно се появи твоята фея кръстница — продължи тя. — Няма ли да бъдеш заслепена?! Няма ли да забравиш за всички останали, поне за известно време?! Той се нуждае от това време, прекарано с нея!

— Но тя изобщо не е неговата фея кръстница! — възроптах аз. — Тя е по-скоро злобната стара вещица!

— Беки, тя е неговата истинска майка — укори ме нежно Анабел. А после смени темата. За нищо на света не би изрекла лоша дума за Елинор.

Анабел е истинска светица.