Сватбата на Беки Б.

— Ребека! — изрича задъхано Робин, грабва двете ми ръце и се вторачва право в очите ми. — Много се радвам, че най-сетне имам възможността да се запозная с теб! За мен е истинско удоволствие!

— За мен също! — отвръщам аз, като се старая да имитирам настроението й. А през това време мозъкът ми щрака на светкавични обороти. Елинор споменавала ли ми е, че възнамерява да ме запознава с организатор на сватби? От мен очаква ли се да приема това като нещо известно?

— Такова красиво лице! — продължава Робин, без да пуска ръцете ми.

Оглежда ме сантиметър по сантиметър, но и аз не й оставам длъжна. Изглежда ми на четиридесет и няколко, гримът й е безупречен, лешниковите й очи светят възторжено, скулите й са добре очертани, а широката й усмивка изважда на показ идеални зъби. Ентусиазмът й е буквално заразителен, но очите й не престават да ме преценяват. В този момент тя отстъпва крачка назад, оглежда ме отгоре додолу и констатира:

— Преливаща от младост! Изключително свеж вид! Скъпа моя, от теб ще излезе умопомрачителна булка! Решила ли си вече какво ще облечеш във великия ден?

— Ммм… имаш предвид булченската ми рокля ли? — изричам глупаво, а Робин избухва в звънлив смях.

— Боже, този типичен за вас хумор! Ех, вие, британски момичета! Беше напълно права! — Последното е изречено по посока на Елинор, която кимва грациозно.

Елинор е била права? Но за какво?! Да не би да са ме обсъждали?

— Благодаря! — изричам аз и правя незабележима стъпчица назад. — Ще… — И кимвам по посока на масата.

— Хайде! — отсича Робин, като че ли току-що съм взела най-капиталното решение в живота си. — Хайде да го направим? — И докато тя заема мястото си на масата, забелязвам, че костюмът й е украсен със забележителна брошка, представляваща две преплетени брачни халки, инкрустирани с диаманти.

— Харесва ли ти? — пита Робин, забелязала погледа ми. — Подариха ми я от „Гилбрукс“, след като организирах сватбата на дъщеря им. Боже, каква трагедия се случи тогава! Горката Бити Гилбрук си счупи нокътя в последния миг и се наложи да докараме маникюристката й с хеликоптер… — Тук Робин спира за миг, сякаш потънала в спомените си, но после рязко се връща към днешния ден. — Така! Значи ти си това щастливо момиче! — И ми се усмихва лъчезарно, а аз не успявам да се сдържа и й връщам същата усмивка. — Щастливка, наистина! Кажи ми сега, радваш ли се на всеки миг от приготовленията?

— Ами…

— Винаги съм казвала, че първата седмица след годежа е най-хубавата! Трябва да й се насладиш докрай!

— Всъщност, оттогава изминаха вече две седмици…

— Да й се насладиш докрай! — вдига поучително пръст Робин. — Да я погълнеш докрай! И винаги съм казвала, че никой друг не би могъл да те замести в спомените ти!

— Е, щом казваш! — ухилвам се аз. — Ще й се насладя!

— Преди да започнем — обажда се Елинор, — трябва да ви дам това. — И тя бръква в чантата си и изважда покана, която поставя на масата.

Но какво е това, за Бога?!

Мисис Елинор Шърман се надява да има удоволствието да сподели Вашата компания…

Уха! Елинор организира парти по случай нашия годеж! Специално за нас!

— Аууу! — ахвам аз. — Ами… много благодаря! Нямах представа, че ще имаме и годежно парти!

— Вече обсъдих този въпрос с Люк.

— Така ли? Той нищо не ми е споменавал.

— Сигурно е забравил — отвръща Елинор и ме дарява със студена, елегантна усмивка. — Ще ви изпратя една дузина на вашия адрес, за да можете да поканите и ваши приятели. Става ли?

— Окей… става.

— Е, какво ще кажете за бутилка шампанско? Нали трябва да го празнуваме?

— Каква прекрасна идея! — изчуруликва Робин. — Винаги съм казвала, че ако човек не отпразнува сватбата си, какво друго да отпразнува тогава! — Намига ми усмихнато и аз й се усмихвам в отговор. Тази жена започва да ми харесва. Обаче все още нямам представа какво прави точно пгя тук.

— Аз… хммм… питах се, Робин — прокашлям се учтиво аз, — като каква си тук е нас? В професионалния си аспект ли?

— О, не! Не, не и не! — клати категорично глава Робин. — Това за мен не е професия! Това е призвание! Времето, което отдавам на… любовта, която влагам в работата си…

— Разбирам — кимвам аз, но поглеждам неразбиращо към Елинор. — Е, проблемът е в това, че аз… аз не съм особено убедена, че ще се нуждая от нечия помощ. Въпреки че е изключително любезно от твоя страна…

— Няма да се нуждаеш от помощ ли?! — изписква Робин, отмята глава и се залива в звънлив смях. — Та значи няма да се нуждаеш от помощ, а?! О, моля ти се! Имаш ли представа каква организация е необходима за едно сватбено тържество?

— Е, ами…

— Правила ли си го преди?

— Не, но…

— Много момичета мислят като теб — отбелязва Робин, като кимва. — И знаеш ли какво става с тях?

— Мммм…

— Става това, че накрая се разплакват точно над сватбената си торта, защото са прекалено стресирани, за да се наслаждават на мига! Искаш ли да бъдеш като тях?

— В никакъв случай! — изписквам ужасено.