Сватбата на Беки Б.

— Хубавички цветя — отбелязва Робин, но после се привежда към мен и шепнешком ми доверява: — Нашите ще бъдат още по-хубави!

Още по-хубави от тези ли? Ама това са най-грамаданските, най-забележителните цветови аранжировки, които съм зървала през живота си! Водопади от рози и лалета, и лилии… а онова там не са ли орхидеи?

— Значи, вие ще влезете през тези двойни врати — повежда ме Робин из терасата, — а после ще засвирят ловджийските рогове… или тромпетите, каквото си пожелаеш… Ти спираш в началото, оправяш си шлейфа, през това време фотографът ти прави снимки… А после започва струнният оркестър и ти тръгваш по пътеката…

— Струнен оркестър ли? — повтарям като замаяна аз.

— Говорих с Нюйоркската филхармония — отбелязва Робин по посока на Елинор. — В момента проверяват графика си, така че единственото, което ни остава, е да стискаме палци…

— Нюйоркската филхармония ли каза?!

— Булката в събота ще има седем арфисти — отбелязва господин Фъргюсън. — Както и едно сопрано от Метрополитън Опера.

Робин и Елинор се споглеждат.

— Това вече е добра идея! — казва Робин и си вади бележника. — Веднага ще се заема.

— А сега какво ще кажете да отидем и да погледнем Бароковата зала? — предлага господин Фъргюсън и ни повежда към голям, старомоден асансьор.

— В нощта преди сватбата вероятно ще желаете да наемете апартамент при нас, за да се насладите на релаксиращите процедури, които предлагаме — продължава да бъбри учтиво той. — После, на самия ден, можете да си поканите личната си професионална фризьорка и гримьорка. — Усмихва се. — Но предполагам, че вече сте мислили по този въпрос.

— Аз… ами… — В този момент пред очите ми изниква Джанис и нейната „Бляскава пролетна булка“. — Нещо такова…

— Докато гостите вървят по коридора, ще им бъдат предложени коктейли — обяснява Робин, когато излизаме от асансьора. — А това тук е Бароковата зала, където ще бъдат сервирани ордьоврите, преди да влезем в Балната зала. Предполагам, че още не си стигнала до идеи за ордьоврите, нали?

— Е, то… да де, нали знаеш… — Тъкмо се каня да отбележа, че всички си падат по малки саламчета, но тя пак ме прекъсва.

— Но бихме могли да направим, например, бар за хайвер, бар за стриди, маса със средиземноморски мезета, а защо не и за суши…

— Именно — преглъщам аз. — Звучи ми… много добре.

— А и самото пространство, разбира се, може да бъде организирано тематично, по твой избор — обхваща с жест тя огромната зала. — Можем да го трансформираме във венециански карнавал, средновековна бална зала… каквото ти подскаже въображението!

— А накрая достигаме до Голямата бална зала за величествения прием! — обявява междувременно господин Фъргюсън.

При тези думи той разтваря импозантните двойни врати и… Господи! Та това е най-величественото нещо, което някога съм виждала! Навсякъде блести в златно и бяло, таваните са високи до възбог, наоколо се виждат театрални ложи, а масите са подредени около огромен, полиран дансинг!

— Ето тук двамата с Люк ще откриете танците — въздъхва замечтано Робин. — Винаги съм казвала, че това е най-любимият ми момент от всяка сватба! Първият танц на младоженците!

Втренчвам се в блестящия паркет и виждам как двамата с Люк се носим в шеметен танц, наоколо светят свещници и всички ни съзерцават умилено.

И седем арфисти.

И Нюйоркската филхармония.

И хайвер… и стриди… и коктейли…

— Ребека, добре ли сте, скъпа? — изважда ме от моя транс господин Фъргюсън и аз улавям загрижения му поглед.

— Мисля, че е малко зашеметена — намесва се Робин и се засмива. — Прекалено много неща за един ден, нали?!

— Ами… да. Може би си права.

Поемам си дълбоко дъх и се извръщам за миг. Окей, нека не се превъзнасяме повече. Всичко това може и наистина да е доста лъскаво, обаче аз не възнамерявам да му се поддавам! Вече съм решила, че ще се омъжа в Англия — и точно това ще направя! И точка!

Само дето… Ама погледнете всичко това наоколо!…

— Ела да поседнеш малко! — предлага ми Робин и потупва един позлатен стол до себе си. — Така. Сега, давам си сметка, че от твоя гледна точка всичко това ти изглежда много далече във времето. Но истината е, че нямаме никакво време! Затова исках да поговорим за цялостните ти виждания относно сватбата. Какво ти подсказва фантазията? Какъв според теб е символът на истинската романтика? Много от моите клиентки твърдят, че това са Скарлет и Рет, или пък Джинджър и фред… — И ме поглежда с блеснал поглед, а химикалката й е застинала в очакване над бележника.

Това вече отива прекалено далече! Трябва да кажа на тази жена, че не възнамерявам да се омъжвам тук! Трябва да й кажа, че нишо няма да се случи тук — поне що се отнася до мен! Хайде де, Беки, връщай се към реалността!

— Аз…

— Да?

— Винаги съм харесвала края на „Спящата красавица“, когато двамата с принца танцуват заедно — чувам се най-неочаквано да изричам.

— Аха, балетът! — кимва одобрително Елинор.

— Не, всъщност, имам предвид… филмчето на „Уолт Дисни“.

— О! — Робин изглежда озадачена за момент. — Май ще се наложи да понаваксам в тази област. Хммм… дааа… И това би могло да послужи като идея…