Свещена любов

Когато вратата се отвори, той се изправи и взе панталоните си. Трез не каза нищо, само се доближи и го задържа на мястото му.

Колкото и да беше зле, сам облече дрехите си. Това беше важно за него. Винаги го правеше сам.

Когато сакото беше на гърба му, вратовръзката на врата му, а бастунът в ръката му, най‑добрият му приятел и негов бодигард го вдигна и го понесе към колата като малко дете.

36.

Стресът е като въздуха в балона. Прекалено много натиск, прекалено много неприятности, прекалено много лоши новини… и партито за рождения ден може да се превърне в бъркотия.

Фюри отвори чекмеджето на нощното си шкафче, въпреки че току‑що беше погледнал вътре.

– По дяволите.

Къде ми е червеният дим, мамка му?

Той извади почти празната торбичка от горния си джоб. Едва щеше да стигне за една тънка цигара. Което означаваше, че беше по‑добре да се забърза към «Зироу Сам», преди Ривендж да е затворил.

Облече едно тънко яке, за да има къде да скрие пълната торбичка на връщане, и се втурна надолу по главното стълбище. Когато стигна до фоайето, главата му жужеше като кошер, тъй като Магьосника изреждаше десетте основни причини, поради които Фюри, син на Агъни, е никаквец.

Номер десет: успя да си уреди изритване от Братството. Номер девет: пристрастен е към наркотици. Номер осем: кара се с близнака си, докато бременната му шелан е в тежко състояние. Номер седем: пристрастен е към наркотици. Номер шест: държи се отвратително с жената, която желае, и я отблъсква. Номер пет: лъже, за да прикрие зависимостта си.

Това не се ли покриваше с номера девет и седем?

Номер четири: предаде родителите си. Номер три: пристрастен е към наркотици. Номер две: влюби се в гореспоменатата отблъсната жена…

По дяволите.

По дяволите.

По дяволите.

Беше ли се влюбил в Кормия? Как? Кога?

Магьосника подвикна в главата му: Зарежи това, приятел. Да завършим списъка. Хайде. Добре… Мисля, че ще сложа «пристрастен е към наркотици» на първо място.

– Къде отиваш? – Гласът на Рот се разнесе отгоре, като че беше собствената му съвест, и Фюри замръзна с ръка върху бравата на вратата към вестибюла.

– Къде? – настоя кралят.

Никъде конкретно , помисли си Фюри, без да се обръща. Просто съм на път към лудостта.

– Навън, да покарам – отговори и вдигна ключовете от колата над главата си.

На този етап лъжата не го притесняваше ни най‑малко. Просто искаше всички да се разчистят от пътя му. Когато си получеше червения дим, когато се успокоеше и главата му престанеше да бъде бомба, готова да избухне, тогава можеше да понесе намесата на околните.

Рот тръна надолу по стълбите, а всяка негова стъпка отброяваше миговете до момента на голямото мъмрене. Фюри се обърна с лице към краля и почувства, че в гърдите му се надига гняв.

Рот също не беше в блестящо настроение. Веждите му бяха смръщени зад черните очила, кучешките му зъби бяха удължени, а тялото напрегнато.

Очевидно бяха пристигнали още лоши новини.

– Какво става? – попита отсечено Фюри и се почуди кога ли щеше да се свърши с този ад.

– Четири семейства от глимерата са били нападнати тази нощ и няма оцелели. Имам ужасни новини за Куин, но не мога да се свържа с него или Джон Матю на поста им в дома на Блейлок.

– Искаш ли да отида дотам?

– Не, искам да се затътриш в Светилището и да изпълниш задълженията си – отсече Рот. – Нужни са ни още братя и ти се съгласи да станеш Примейл, така че престани да отлагаш.

Фюри се изкушаваше да оголи кучешките си зъби, но се въздържа.

– Вече имам нова Първа избраница. В момента я подготвят и ще бъда там утре в началото на нощта.

Рот повдигна вежди. После кимна веднъж.

– Добре. Чудесно. Сега ми дай номера на Блейлок. Ще пратя хлапето в дома му. Всички братя са заети, а не искам Куин да научава това по телефона.

– Аз мога да отида…

– Стига глупости – викна кралят. – Дори да беше все още част от Братството, при всичко случващо се напоследък не мога да си позволя да загубя Примейла, мамка му. Сега ще ми дадеш ли проклетия номер на Блей?

Фюри продиктува цифрите на Рот, кимна за довиждане и излезе от вестибюла. Не го беше грижа, задето беше казал на Рот, че отива да покара. Остави колата си на алеята, където беше паркирана, и се дематериализира в центъра на града.

Рот и бездруго знаеше, че го излъга. Нямаше причина да забавя придвижването си до «Зироу Сам», шофирайки, само за да подхранва измама, с която и двамата бяха наясно.