Свещена любов

Мразеше нея и мразеше секса с нея, но му харесваше властта, която притежаваше над нея. Нейната слабост извикваше у него сексуална възбуда, близка до нормалното привличане. Именно благодарение на това успяваше да го вдигне, макар че усещането върху кожата му беше, като че е покрит с одеяло от червеи.

– Остани с дрехите си – нареди тя с остър тон.

– Не. – Той винаги ги събличаше, ако го желаеше, а не по нейна команда. Гордостта му го изискваше.

– Остани с дрехите си, курво.

– Не. – Той разкопча колана си и го измъкна от гайките, а кожената материя изплющя във въздуха. Захвърли го небрежно също както ризата преди това.

– Дрехите остават… – Думите й заглъхнаха, защото силата й отслабваше, а именно това беше целта.

Напълно умишлено той прикри члена си с ръка, разкопча ципа на панталона си и го остави да се смъкне на грубия под. Еректиралият му пенис щръкна право напред и това до голяма степен обобщаваше връзката им. Беше изпълнен с гняв към нея, мразеше себе си и се презираше заради факта, че Трез е отвън и става свидетел на сцената.

В резултат на това членът му беше твърд като камък и лъщеше от влага.

За симпатите едно надникване в душевно разстройство действаше по‑силно и от еротично бельо. Именно поради тази причина цялата тази история имаше успех. Можеше да й даде извращенията, желани от нея. Също така можеше да й даде и друго. Тя копнееше за сексуалната схватка помежду им. Съвкуплението между симпати беше като игра на шах с размяна на телесни течности в края. Имаше нужда от плътската наслада, която само неговата вампирска природа можеше да й предостави.

– Докосвай се – прошепна тя. – Докосвай се заради мен.

Той не изпълни нареждането. Изрита мокасините си и отстъпи настрани от купчината с дрехи. Докато се придвижваше напред, имаше съвсем ясна представа за образа си. Спря в средата на бунгалото, през прозореца се промъкна лунен лъч и освети тялото му.

Беше му неприятно да го признае, но той също копнееше за онова, което вършеха заедно. Това беше единственият момент в живота му, когато можеше да бъде себе си и не се налагаше да лъже околните. Грозната истина беше, че част от него се нуждаеше от тази извратена връзка и нещо по‑силно от опасността, грозяща него и Хекс, го караше да се връща месец след месец.

Не беше сигурен дали Принцесата е наясно за тази негова слабост. Винаги внимаваше да не разкрие картите си, но никога не можеш да знаеш доколко те е разгадал един симпат . Което, естествено, правеше блъфовете далеч по‑интересни, тъй като залогът беше по‑висок.

– Тази вечер мисля да започнем с малко шоу – каза той и се обърна. Започна да се задоволява сам, застанал с гръб към нея, като галеше члена си с ръка.

– Досадно – заяви тя, останала без дъх.

– Лъжкиня. – Той стисна върха на члена си толкова силно, че простена.

Принцесата изпъшка заради звука, издаден от него. Болката му я въвличаше още по‑дълбоко в играта. Когато той погледна надолу към онова, което правеха ръцете му, почувства леко тревожно объркване, като че това беше нечий друг член и нечия друга ръка се движеше нагоре и надолу. Но беше необходимо да се дистанцира от действията си. Това беше единственият начин вампирската му природа да понесе вършеното от тях. Добрата му страна не беше тук. Оставил я беше пред вратата, преди да влезе.

Това беше територия на Гълтача на грехове.

– Какво правиш? – изпъшка тя.

– Галя се. Усилено. Луната осветява члена ми. Влажен съм.

Тя бързо го прекъсна.

– Обърни се. Веднага.

– Не.

Макар че тя не издаде нито звук, той знаеше, че се приближава към него, и триумфът, който изпита, заличи усещането за откъснатост от събитията. Съществуваше, за да я пречупи. Мощта, изпълваща тялото му, беше като хероин във вените му. Да, после щеше да се чувства омърсен и да живее с кошмарите за всичко това, но точно сега беше близо до кулминацията.

Принцесата се приближи до него, обгърната от сенките, и той усети кога започна да наблюдава движенията му, защото тя изстена силно. Дори сдържаността й на симпат не беше достатъчно силна, че да овладее реакцията си.

– Ако ще ме гледаш – той отново стисна върха на члена си, докато той не придоби тъмнорозов цвят и му се наложи да извие гърба си от болка, – аз искам да видя теб.

Тя пристъпи към мястото, осветено от лунна светлина, и той загуби концентрация за миг.

Принцесата беше облечена в лъскава червена роба, рубините на шията й изпъкваха върху бялата като хартия кожа. Черната й коса беше прибрана в кок, очите и устните й имаха същия кървавочервен цвят като камъните около врата й. На ушите й висяха два скорпиона албиноси, закачени там за жилата си и го наблюдаваха.

Тя беше красива по някакъв отвратителен начин. Като влечуго на два крака с хипнотизиращи очи.

Ръцете иМ бяха обвити около талията, а дланите й бяха скрити в дългите до земята ръкави, но тя ги освободи оттам. Той не погледна към ръцете й. Не можеше. Отвращаваха го прекалено много и ако ги зърнеше и за миг, щеше да изгуби ерекцията си.