Свещена любов

Беше време да подкрепи Джон.

Куин изхвърча през задната врата и в мига, когато ботушите му стъпиха на тревата, от вана се разнесе зарево, което му подсказа, че няма да е нужна помощ.

С плавно движение Джон изскочи от минивана и затвори вратата, потупа по задната врата и автомобилът потегли с бясна скорост. Куин зърна за миг майката на Блей, която беше стиснала волана с две ръце и се движеше на заден по алеята.

– Добре ли си, Джон? – попита Куин с надеждата, че Джон Матю нямаше да бъде убит в първата му нощ като негов аструкс нотрум .

Джон понечи да изпише нещо с пръсти, но се разнесе трясък от счупени стъкла.

Двамата заобиколиха къщата. Подобно на сцена от някой филм, от панорамния прозорец на дневната излетяха две тела. Едното от тях беше на Блей, който се приземи върху лесъра, изхвърлен от него като ненужен матрак. Преди убиецът да успее да се съвземе от съприкосновението, Блей хвана главата му и счупи врата му като на пиле.

– Баща ми още се бие в къщата – извика към Куин, който му подхвърли ножа си. – Долу в мазето.

Джон и Куин се върнаха обратно вътре, а наоколо проблесна светлина за трети път. Блей ги настигна на стълбището, водещо към мазето. Тримата се втурнаха към мястото, откъдето се носеше шум от битка.

Когато стигнаха до основата на стълбите, замръзнаха намясто. Бащата на Блей стоеше лице в лице с един лесър, а в ръцете си държеше сабя от Гражданската война и кинжал.

Зад очилата очите му блестяха като факли. Той ги стрелна с поглед.

– Стойте настрана. Този е мой.

Работата беше свършена по‑бързо, отколкото се произнася «баща ми нинджата».

Бащата на Блей разряза убиеца като пуйка и после го прати обратно при Омега. Когато светлината, последвала унищожението, изчезна, той ги погледна със сянка от безумие в очите.

– Майка ти…

– Избяга с вана – отговори Куин. – Джон я спаси.

Блей и баща му въздъхнаха облекчено при тази новина. В този миг Куин забеляза, че рамото на Блей кърви заради прорезна рана. Имаше още една в коремната област и друга на гърба и…

Баща му обърса челото си с ръка.

– Трябва да я открием.

Джон извади телефона си. Чу се иззвъняване.

Когато майката на Блей отговори, гласът й звучеше накъсано, но не заради лошата връзка.

– Джон? Джон ти…

– Всички сме тук – отговори бащата на Блей. – Продължавай да караш, скъпа.

Джон поклати глава, подаде телефона си и изписа:

– Ами ако има проследяващо устройство във вана?

Бащата на Блей сподави ругатня.

– Скъпа? Отбий. Отбий и излез от вана. Дематериализирай се в защитената къща и ми кажи, когато си там.

– Сигурен ли си?

– Веднага, скъпа моя. Веднага.

Чу се спирането на двигателя, затръшването на вратата и после настана тишина.

– Скъпа? – Бащата на Блей сграбчи телефона. – Скъпа. О, боже!

– Тук съм – чу се гласът й. – В защитената къща съм.

Всички си поеха дълбоко въздух.

– Идвам веднага.

Размениха си още думи, но Куин беше зает да се вслушва за стъпки по стълбите. Ами ако дойдеха още лесъри? Блей беше ранен, а баща му изглеждаше на ръба на силите си.

– Трябва да се махаме оттук – каза той, без да се обръща конкретно към някого.

Те се качиха горе, натовариха куфарите в лексуса на бащата на Блей и преди Куин да е преброил до три, Блей и баща му изчезнаха в мрака.

Всичко стана толкова бързо! Нападението, боят, евакуацията… сбогуването, което така и не беше изречено. Блей просто се беше качил в колата и бяха потеглили с багажа си. Но какво друго можеше да се направи? Сега едва ли беше моментът за безкрайни приказки, и то не само заради посещението на лесърите.

– Мисля, че трябва да си тръгваме.

Джон поклати глава.

– Искам да остана. Ще се появят още, когато убитите от нас не се завърнат.

Куин се огледа из дневната, превърната във веранда благодарение на изпълнението на Блей. В къщата имаше много за плячкосване и мисълта, че дори пакетче носни кърпички от дома на Блей би могло да попадне у лесърите, възбуди гнева му до крайност.

Джон започна да пише съобщение на телефона си.

– Ще уведомя Рот за случилото се и ще му кажа, че сме тук. Обучени сме за това. Време е да започнем да действаме.

Куин беше напълно съгласен с него, но беше убеден, че Рот няма да одобри.

Джон получи отговор само миг по‑късно. Първо го прочете, а после се усмихна и му показа екрана.

Съобщението беше от Рот. Съгласен съм. Обадете се, ако имате нужда от подкрепление.

Мили боже… Те бяха станали участници във войната.

35.