Свещена любов

Когато затвори вратата зад себе си, беше обгърната от непрогледен мрак. С мисълта си запали свещите, разположени в четирите ъгъла на стаята с висок таван. Те осветиха шестте бели бюра с белите пера за писане върху тях, чакащи в готовност, мастилниците с кърваво мастило и кристалните купи с вода за предсказания. В кошове по пода имаше рула пергамент, вързани с бели панделки, готови да приемат символите на Древния език, които щяха да запазят историята на расата.

До стената имаше три двуетажни легла, всяко с по една бяла възглавница и с изрядно сгънати чаршафи. Одеяла нямаше, тъй като температурата беше толкова идеална, че не изискваше допълнителни завивки. Отстрани имаше завеса, зад която се намираше банята.

Вдясно бе вратата със сребърни орнаменти, която водеше към личната библиотека на Скрайб Върджин. Сестрите в изолация бяха единствените, на които Нейно светейшество диктуваше личния си дневник и когато биваха призовани, влизаха през тази врата за аудиенцията си.

През процепа в средата на вратата по време на редакцията напред и назад се подаваха ръкописите, изготвени от летописците и уединените сестри. Скрайб Върджин четеше и одобряваше или преработваше цялата история, докато не я сметнеше за подходяща. Веднъж приет, свитъкът биваше подрязан и подвързан заедно с други страници, за да се превърне в един от томовете в библиотеката, или пък се навиваше и поставяше при свещените архиви на Скрайб Върджин.

Кормия отиде до едно от бюрата и седна на табуретката пред него.

Тишината и изолацията бяха възбуждащи като шумна тълпа и тя нямаше представа колко време е седяла там, борейки се да се овладее.

Беше предположила, че може да направи това – че уединението е единственото възможно решение. Сега душата й крещеше в порив да излезе. Може би просто й беше нужно нещо друго, върху което да се фокусира.

Взе бялото перо в ръка и отвори мастилницата вдясно от себе си. За да натрупа увереност, започна с някои от по‑простите символи на Древния език.

Ала не можеше да продължи.

Буквите се превърнаха в геометрични фигури. Фигурите прераснаха в редове от кутийки. А кутийките… в чертеж на сграда.

В имението на Братството Джон надигна глава от възглавницата си, като чу почукване на вратата. Стана и отиде да отвори на последвалото барабанене в ритъма на рап. Отпред в коридора стояха Куин и Блей един до друг, рамо до рамо, както винаги досега.

Очевидно поне едно нещо беше тръгнало на добре.

– Трябва да намерим стая на Блей – каза Куин. – Имаш ли представа къде можем да го настаним?

– На мръкване ще си донеса някои от вещите – добави Блейлок. – Което означава връщане обратно до къщата ми.

– Няма проблем – отвърна Джон с жестове.

Куин беше в стаята, съседна на неговата, така че той отвори вратата на следващата, която се оказа с бледолилави стени.

– Може да сменим цвета – обясни със знаци Джон. – Прекалено е момичешки.

Блей се разсмя.

– Да, не съм сигурен, че ще понеса това.

Той се приближи до леглото да го пробва, а Джон отиде до двойната врата към банята и я отвори…

Фюри лежеше в безсъзнание, с глава до тоалетната чиния, едрото му тяло беше отпуснато, а лицето му беше с восъчен цвят. В краката му имаше спринцовка, лъжичка и колан.

– Дявол да го вземе! – отекна ругатнята на Куин сред кремавите мраморни стени.

Джон се извърна рязко.

– Доведи доктор Джейн. Веднага. Сигурно е в Бърлогата с Вишъс.

Куин хукна, а Джон се втурна към Фюри и го обърна по гръб. Устните на брата бяха сини, но не от юмруците на Джон. Не дишаше. И то от известно време.

Като по чудо доктор Джейн влезе с Куин след част от секундата.

– Бях тръгнала да видя Бела… О… по дяволите!

Тя се приближи и направи най‑светкавичната проверка на жизнените функции, която Джон беше виждал. После отвори лекарската си чанта и извади оттам спринцовка и ампула.

– Жив ли е?

И четиримата обърнаха очи към вратата на банята. Там стоеше Зейдист с вкопани в пода крака, а покритото му с белези лице беше пребледняло.

– Той… – Погледът на Зи се отклони към тялото на пода, опряно в джакузито. –… жив ли е?

Доктор Джейн процеди към Джон:

– Изведи го оттук, по дяволите. Веднага. Не бива да гледа това.

Кръвта на Джон се смрази от онова, което прочете по лицето иМ. Тя не беше сигурна, че ще успее да върне Фюри.

В състояние на шок той се надигна и се приближи до Зи.

– Няма да изляза – заяви Зейдист.

– Напротив, ще излезеш. – Доктор Джейн вдигна спринцовката, която бе напълнила, и натисна буталото. От върха на иглата се изстреля струйка като косъм. Лекарката се обърна към тялото на Фюри.

– Куин, остани с мен. Блейлок, ти върви с тях и затвори вратата.

Зейдист отвори уста, но Джон само поклати глава. С някакво необяснимо спокойствие той се изправи пред брата, постави длани върху раменете му и го изтласка назад.

Зи се остави да бъде изведен сред настаналата мъртва тишина.

Блей затвори вратата и застана пред нея, като загради пътя към банята.