Свещена любов

Кормия изстена, когато проникна в тялото й с едно плавно движение. После вече нямаше време за говорене, за мислене или за разсъждаване върху болката, тъй като тазът му се задвижи устремно. Беше толкова хубаво, толкова съвършено — от уханието му на тъмни подправки и приятната му тежест до косата му, надвесена над лицето й, и стоновете, изтръгващи се от полуотворените устни и на двама им.

Движенията му в нея станаха по-дълбоки, тя още повече разтвори бедра и отговори на ритъма му с движението на ханша си.

В очите й бликнаха сълзи, но не им обърна внимание, понесена от безпощадния вихър. На мястото, където бяха съединени, се появи огнено кълбо, което все повече я изпълваше, докато си помисли, че ще изгори жива, но това изобщо не я плашеше.

И двамата достигнаха върха едновременно и по средата на собствената си кулминация тя зърна за миг образа му над рамото си — отметната назад глава, стиснати челюсти, изпъкнали масивни мускули на ръцете под гладката кожа. А после вече не бе способна нищо да вижда, погълната от пулсациите в тялото й и неговите жадни тласъци, които го караха да стене и да се извива, докато тя поемаше силата му у себе си.

И после всичко свърши.

Тогава се замисли за летните гръмотевични бури, които от време на време връхлитаха имението. Щом заглъхнеха, последвалата тишина бе още по-плътна заради яростния грохот преди това. И сега беше същото. Телата им се укротиха, дишането им се успокои, сърдечният ритъм стана по-бавен, бе й трудно да възстанови в представите си пламенното нетърпение, което ги бе изстреляло до мига на оглушителната тишина.

Тя видя как смущение, а после шок и отчаяние заместиха страстния му импулс да я бележи като своя.

Какво бе очаквала? Че този танц на телата им ще го накара да се откаже от статута си на Примейл, ще престъпи клетвата си и ще я обяви за своя и единствена шелан! Че ще ликува, задето точно преди заминаването й в невъздържан порив бяха сторили това, което трябваше да извършат почтително и обмислено още преди месеци?

— Моля ви, излезте от мен — задавено изрече тя.

Фюри не можеше да повярва какво е сторил, но доказателството беше налице. Тъничката Кормия лежеше под тежкото му тяло, бузите й бяха мокри от сълзи, а по китките й имаше синини.

Бе отнел девствеността й изотзад, сякаш беше кучка. Беше я притиснал и я бе принудил да се предаде пред силата му. Проникнал бе в нея, без да го е грижа за болката, която очевидно беше изпитала.

„Моля ви, излезте от мен.“ Каза го с треперещ глас, а думата „моля“ направо го съсипа. Тя можеше единствено да моли, защото беше далеч по-слаба.

Той се отдръпна от нея и стана от леглото със залитане, сякаш беше пиян.

Кормия се обърна на една страна и сви колене плътно до тялото си. Гръбнакът й изглеждаше тъй крехък, нежно стълбче от кокалчета под бледа кожа.

— Съжалявам. — Господи, тази дума беше същинска празна кофа.

— Моля ви, просто си вървете.

След като вече й се бе натрапил така грубо, удовлетворяването на молбата й му се струваше много важно. Въпреки че да си тръгне от нея, бе последното, което искаше.

Фюри отиде в банята, облече си дрехите и се отправи към вратата.

— По-късно трябва да поговорим…

— Няма да има по-късно. Ще се върна, за да живея в усамотение. Ще записвам историята ви, но няма да съм част от нея.

— Кормия, не.

Тя го погледна през рамо.

— Там ми е мястото.

Главата й отново се отпусна на възглавницата.

— Вървете — промълви тя. — Моля ви.

Той така и не разбра как е излязъл от стаята й и е влязъл в своята. Просто малко по-късно осъзна, че е в стаята си, седи на ръба на леглото и пуши цигара с червен дим. В тишината ръцете му трепереха, сърцето му беше като пробит барабан, а кракът му потропваше по пода.

Магьосника бе на предна и централна позиция в съзнанието му, черният силует с развяна от вятъра мантия се открояваше на безграничния сив хоризонт. В ръката си държеше череп.

Очите му бяха жълти.

Казах ти, че ще я нараниш. Казах ти го.

Фюри погледна плътно свитата цигара в ръката си и се опита да види нещо друго освен разруха. Не можа. Беше се държал като звяр.

Предупредих те какво ще се случи и бях прав. От самото начало бях прав. Между другото, не си прокълнат по рождение. Проблемът не е в това, че си роден след близнака си. Проклятието си самият ти. Ако ще пет бебета да бяха родени заедно с теб или нито едно, съдбите на всички около теб щяха пак да са същите.

Фюри се протегна за дистанционното и включи уредбата, но в мига, когато богатите, красиви звуци на Пучини изпълниха стаята, очите му се напълниха със сълзи. Музиката бе тъй прекрасна и толкова непоносима, когато сравнеше вълшебния тембър на Лучано Павароти със своето ръмжене при възсядането на Кормия.