Светът е пълен с чудеса

Всички тези изследвания, всички тези заключения! Сякаш нещата не зависеха от това, че се обичаха, а от някаква по-висша сила, древна и жестока. Паоло прелисти страниците на „Петдесет плюс“. От години не беше разглеждал подобни снимки. В училище имаше едно момче, викаха му Картофа, типичен ухилен чекиджия — дебели лупи, червенобуз, глупаво хихикащ отстрани на футболното поле по време на мачовете, — който редовно носеше в клас „помощни материали на чекиджията“.

Паоло, срамежливо и свито момче, което предпочиташе списания за мотори, винаги си оставаше на чина, зачетен в последното издание на „Коли“. Но един ден Картофа му подвикна от групичката възклицаващи и ахкащи пубери, които винаги наобикаляха мръсните му списания през междучасието:

— Ей, Барези, ела да видиш, мека китка такава! Това няма да го намериш при колите.

Паоло беше зърнал за миг списанието и едва не припадна — брадат чисто гол азиатец правеше нещо невероятно на един козел, който очевидно не можеше да повярва на късмета си. Докато всички кози и козли в квартала без съмнение ги налагаха с пръчката и водеха мизерно съществувание, на този му правеха свирка. Като сигурно си мислеше, че е спечелил шестица от козя лотария!

Тази порнография стигаше на Паоло за целия му живот. Не я хареса тогава, не я харесваше и сега. В нея имаше нещо твърде гинекологично за порядъчния му праволинеен вкус.

Паоло затвори броя на „Петдесет плюс“. И макар да усещаше, че сексуалният му живот почти е минал в пенсия — правенето на любов и правенето на бебета очевидно бяха съвсем различни неща, — жените в „Петдесет плюс“ ни най-малко не го възбуждаха.

Паоло затвори очи. Концентрира се. И си представи съпругата си.

Беше различен от другите чекиджии там.

Меган разбра, че гаджето й спи с друга, като го видя с ръка на задника й. Веднага й стана ясно, че територията не му е съвсем непозната.

Уил и Кейт се качваха с ескалатора в „Селфриджис“, а Меган слизаше надолу — идеална позиция да види как ръката на Уил изследва задните части на онази уличница. Кейти прояви приличието да ахне, когато я видя. Уил пребледня със застинала на задника й ръка, сякаш го бяха спипали да бърка в касата.

Меган си помисли: „Какво ще правя? Току-що изгубих най-добрия си приятел.“

— Биологичното предназначение на жената е да ражда — обясни Уил. — Биологичното предназначение на мъжа е да посее семето си в колкото се може повече жени. Това обаче не означава, че не те обичам.

Това беше оправданието му. Е, изреди и всички останали клишета — че това не означавало нищо, че я обичал, че са били твърде дълго заедно, за да зарежат всичко заради една глупава грешка. Наистина бяха заедно отдавна. Бяха гаджета в университета, живееха заедно, когато повечето от връстниците им си играеха на доктори и сестри при всяка изпаднала им възможност. Но в крайна сметка всичко опря дотам, че той беше спал с Кейти, понеже оцеляването на човешката раса зависеше от това.

— Какво мога да сторя? Заложено е в мен да разпръсквам семето си. Това е биологична заповед.

— Значи е в твърдия ти диск, а? Да си пъхаш мизерната пишка в непознати?

— Кейти едва ли може да се нарече непозната. Познаваш я още от университета.

— И там не си държеше краката затворени. Доста стажанти упражниха знанията си по висша биология върху нея.

— Сближихме се при работата в спешното на „Хомъртън“. Случват се такива работи. Обстоятелствата те тласкат към някой човек.

— В смисъл — о, не, подхлъзнах се! И сега пенисът ми се заклещи в Кейти! Как стана така? Това ли искаш да кажеш, тъпо копеле такова?

Меган си помисли, че е трябвало да очаква нещо подобно. Беше забелязала внезапно спадане на сексуалните апетити на Уил през шестмесечния му професионален стаж в „Хомъртън“, докато тя караше стажа си в педиатрията на „Роял Фрий“.

Беше го отдавала на стреса от честите гледки на прободни рани, защото „Хомъртън“ е в „Хакни“ и в тяхното спешно отделение тези случаи бяха ежедневие, или по-точно еженощие. Сега Меган се упрекваше, че не се е досетила, че Кейти си е въртяла опашката през почивките в докторската стаичка. Едно от първите неща, които студентите по медицина научаваха, беше, че сексуалните нрави в една средностатистическа болница се доближават до бардак. При всички млади лекари и сестри, работещи денонощно във високостресова среда — повечето от тях твърде заети, за да имат нормална връзка — това някак си влияеше на хормоните.

Като част от професионалния си стаж Меган изкара шест месеца в спешното на „Хомъртън“, но това по никакъв начин не се отрази на либидото й. Беше се почувствала така, сякаш виждаше света за първи път. Ала вероятно имаше по-богато въображение от Уил и Кейт.

Той се опита да я прегърне, но тя го отблъсна едва ли не с оголени зъби. Май не разбираше, че всичко е приключило. Как би могъл? Той не беше като Меган. Родителите му не бяха разведени.

Никой не беше напускал дома му. Никой не беше решавал да се спаси от задълженията и да се махне. Никога не беше ставал свидетел на грозните последици от изневярата.