Тай-пан

Струан му разказа за това, което се бе случило на хълма, и че засега някакъв мир бе постигнат. И докато се подготвяше за тайфуна, който можеше и да не дойде, той през целия ден не преставаше да мисли за човешката жестокост.

— Какво става, съпруже? — попита Мей-мей.

— Не зная. Брок, аз, тайфунът — не зная. Май че облаците са много ниски.

— Аз ще ти кажа какво не наред. Ти мислиш твърде много затова, което вече станало. И още по-зле — за това, което можеше стане. Да! Неразумно! Бъди китаец! Заповядвам! Минало е минало. Сключили мир с Брок! Не губи време като запечена кокошка. Хапни нещо, пий малко чай и прави любов на Ин-хси!

Тя се засмя и извика Ин-хси, която бързо изтича през огромната стая, седна на леглото и хвана ръката й.

— Погледни я, за бога! Аз вече говорих какво трябва прави.

Той се усмихна и му стана по-леко.

— Така по-добре — продължи тя. — През цяло време мисля за тебе. Няма значение. Ин-хси бъде в съседна стая сама. През цяла нощ. Ще чака.

Той се усмихна, а Мей-мей бързо заговори на китайски на Ин-хси. Ин-хси слушаше с цялото си внимание и когато Мей-мей свърши, радостно плесна с ръце, погледна Струан с възторжени очи и бързо излезе.

— Какво й каза, Мей-мей? — попита той подозрително.

— Казах как ти правиш любов. Научи нея как те възбужда фантастично. И не плаши, когато накрая тя изкрещи.

— Дявол да те вземе! Не мога ли веднъж да остана сам?

— Тай-тай знае кое най-добро за невъздържано малко момче. Ин-хси вече чака тебе.

— Какво?

— Ин-хси. Казах да подготви. Вечер любов приятна. Забрави ли?

Струан изръмжа и тръгна към вратата.

— Благодаря ти сърдечно, но съм зает.

Той слезе долу и изведнъж се почувства по-добре. Да, глупаво е да се мисли за миналото. И той благославяше своя джос заради Мей-мей.

* * *

Брок се разпореди да се демонтира счупената главна мачта на „Уайт уич“. Тя бе положена на палубата за по-голяма сигурност. Всички счупени рейки и скъсани въжета бяха свалени и събрани в долната част на кораба. Бяха спуснати три котви в предната част на „Уайт уич“ и една от страната на кормилото. По този начин корабът щеше да бъде максимално устойчив на вятъра.

През целия ден Брок бе разстроен. Имаше главоболие, болки в гръдния кош. Той знаеше, че тази нощ го очакват лоши сънища. Би желал да се напие, да забрави. Усещаше наближаващата опасност. Той направи последен оглед с фенер в ръка на мократа палуба, после слезе долу при Лайза и Лилибет.

— Ето ти чая, любов моя — каза Лайза. — Най-добре облечи сухи дрехи. Те са приготвени.

Тя посочи към купчината от морско палто и панталони, морска шапка и ботуши.

— Благодаря, любов моя.

Той седна на масата и изпи чая.

— Татко! — каза Лилибет. — Ще играеш ли с мене? — Брок не отговори. Той не я чу. Тогава тя се хвана за мокрото му палто.

— Татко, ще изиграеш ли една игра с мене?

— Остави баща си на спокойствие — каза Лайза. — Аз ще играя с тебе.

Тя заведе Лилибет в съседната каюта и благодари на Бога, че мъжът й и Струан се помириха. Брок й бе разказал за случилото се ц тя бе благодарна, че Бог е чул молитвите й. „Вятърът бе едно чудо, — каза си тя. — Сега всичко, от което той има нужда, е търпение. Той ще се съгласи да благослови Тес.“ Лайза се помоли на Бога да бди над Тес и Кълъм, кораба и всички тях, после седна и започна играта с Лилибет.

Този следобед ковчегът на Горт бе поставен в един катер. Лайза и Брок отидоха в дълбоки води и Брок изпълни погребалния обред. Когато свърши, той прокле сина си и хвърли ковчега в дълбините. После се върнаха на „Уайт уич“, Брок отиде в каютата си и заключи вратата. Той плака за сина си и за дъщеря си. Той плака за първи път, откакто бе станал мъж. Радостта от живота го бе напуснала.

* * *

През цялата нощ вятърът и дъждът се усилваха. На разсъмване духаше силно, но все още не бе опасно, морето беше бурно, но не заплашително.

Брок бе спал с дрехите си и се появи на палубата с подпухнали очи. Провери барометъра. Нивото на живака бе неизменно 29,8 инча. Разклати го, но нивото не се промени.

— Добро утро, сър — каза Пениуорт.

Брок апатично кимна с глава.

— Мисля, че бурята е предстояща — каза Пениуорт, смутен от безразличието на Брок.

Брок се вгледа в морето и небето. Гъстите облаци бяха само на няколко стотици фута и закриваха напълно планините и върха на острова. Но това не представляваше нещо необикновено.

Брок неохотно тръгна да провери въжетата на котвите. Те бяха стабилни — три котви и три въжета, дебели колкото човешко бедро. Достатъчно са здрави, за да устоят на всякаква „буря“ — помисли той. Но всичко това не му харесваше. Като че ли бе безчувствен.

„Чайна клауд“ леко се поклащаше, но стоеше стабилно във водите на пристанището, а часовникът на квартердека потрепваше, макар че бе защитен от вятъра. Всички други кораби, сред които се открояваше флагманският, също стояха стабилно. Няколко закъснели сампани и джонки търсеха удобни места за пускане на котва в малкото свободно пространство близо до Глесинг пойнт.

Брок слезе долу. Пениуорт и останалите моряци въздъхнаха с облекчение. Присъствието му ги притесняваше.