Тай-пан

— Като бог си, тай-пан, ако мога така да се изразя. Мисля, че това е чудесно. Много се радвам. Да, радостен съм. Честна дума. По-рано те ненавиждах, както знаеш. Край на това. Още смятам, че решението ми в битката при Чуенпи бе правилно, но сега разбирам, че този твърдоглав негодник и глупак Лонгстаф беше прав, когато каза, че ако аз бях на твое място, а ти на моето, щяхме да си останем същите.

— За какво упрекваш Лонгстаф?

Лицето на Глесинг помръкна.

— Този глупак имаше нахалството да се меси в морските работи! Той „предложи“ на адмирала да ме изпрати у дома! Благодаря на Бога, адмиралът бе истински военачалник и негодникът бе уволнен! И понеже говорим за глупаци, сигурен съм, че си чел снощния вестник. Това глупаво копеле Кънингтън! Как смее той да казва, че Хонконг бил една забравена от Бога скала с няколко къщи на нея! Пълна глупост! Най-доброто пристанище на земята! Как смее да казва, че ние нищо не знаем за морето?

Струан си спомни първия ден. „Боже мой, наистина ли това бе само преди шест месеца!“ И разбра, че е бил прав. „Глесинг може да не успее с Хонконг, но аз бих се борил до смърт да защитавам неговата позиция.“

— Може би новоназначеният Уолън ще се съгласи с Кънингтън.

— Не, ако аз се намеся в тази история. Или адмиралът. Той едва не припадна, когато прочете статията. Позови се на разума. Погледни флотата. Тя е така добре, както в пристанището на Портсмут. Къде, по дяволите, бихме отишли в ден като днешния без Хонконг? Боже милостиви! Бих бил ужасен, ако бях на котва в Макао. Трябва да имаме Хонконг! Това е! Даже този идиот, генералът, погледна изведнъж и се съгласи напълно.

И той, за голямо удоволствие на Струан, продължи с проклятия по адрес на Кънингтън и Лонгстаф.

Вратата се отвори, вятърът раздвижи картите. Влязоха Кълъм и Тес в много добро настроение въпреки лошото време.

— О, здравей, тай-пан — каза Кълъм. — Може ли да пием малко чай, приятелю? — обърна се той към Глесинг. — Ние се помолихме за тебе!

— Благодаря. — Глесинг посочи към чайника на печката. — Налейте си.

Тес се поклони на Струан и съблече мокрото си палто.

— Добро утро, тай-пан.

— Ти си прекрасна днес, мисис Струан — отбеляза той.

Тя се изчерви и отиде да налее чай.

— Вие двамата изглеждате щастливи — каза Струан.

— Да, щастливи сме — отговори Кълъм. — Благодарихме на Бога. Помолихме се също да промени вятъра.

— Няма ли да промениш решението си, моето момче? Да се върнеш в резиденцията?

— Не, благодаря. Тук сме много добре.

Струан забеляза малка сребърна кутийка с брилянти, която бе прикачена към верижката на часовника на Кълъм.

— Какво е това, Кълъм?

— Подарък от Тес.

Малката кутийка сега съдържаше двадесетте суверена на Брок. Кълъм пак се почувства виновен, че досега нищо не е казал на Тес за значението им. Той ги сложи в кутийката, след като с Тес напуснаха „Уайт уич“ и слязоха на брега последния път. Те му напомняха за Тайлър Брок, за това, че Брок постъпи несправедливо, като не му даде възможност да обясни нещата от своя гледна точка.

— Това е от баба ми. Не е подходящ сватбен подарък — каза Тес на Струан. — Но без никаква зестра бедняците не могат да избират.

— Не се измъчвай от това, моето момиче. Вие сте част от „Ноубъл хаус“. Кога ще се настаните във вашата къща?

— След три седмици — едновременно отговориха Кълъм и Тес и се засмяха щастливо.

— Добре. Ще ознаменуваме този ден. Ще се видим по-късно.

— Погледни този луд човек, тай-пан! — каза Глесинг. Той бе насочил телескопа си към една лорча, която с вдигнати платна навлизате в източния канал.

— Какво, по дяволите, прави той? Днес не е време за това! — каза Струан.

— С твое позволение, мистър Струан, ще сигнализирам на лорчата да се подслони на твоя пристан в Хепи вели. Ще бъде опасно да пусне котва на друго място. А твоят пристан е свободен.

— Да, с удоволствие. Чия е тази лодка?

— Служебна лорча. Носи вимпела на заместник-суперинтенданта. — Той прибра телескопа си. — Капитанът й трябва да бъде прегледан от психиатър. Да тръгне от Макао в такова време! Или мистър Мънси ужасно бърза за нещо. Как преценяваш това?

Струан се намръщи.

— Аз не съм ясновидец, капитан Глесинг.

Глесинг даде необходимите разпореждания на един моряк. Той веднага взе сигналните флагчета и отиде към фала. Отвори люка на покрива. Дъждът пръскаше в стаята, докато той размахваше флагчетата.

— Къде е Лонгстаф? — попита Струан.

— На флагманския кораб — каза Глесинг. — Трябва да си призная, че по-щастлив бих се чувствал, ако плавах.

— Не и аз — каза Кълъм.

— О, не, скъпи! — допълни Тес.

Струан допи чая си.

— Добре, аз тръгвам. Знаете къде съм, ако имате нужда от мен.

— Но… искам да кажа… не е ли опасно, тай-пан? — попита Тес. — Маларията в Хепи вели? Да останете там?

— Вятърът и дъждът ще прочистят всички зарази — каза Струан убедително, макар че сам не бе убеден в това.

— Не забравяй, Тес, че имаме още синкона, а скоро ще получим големи количества от нея — каза Кълъм. — Тай-пан, мисля, че новото сдружение е чудесно. В служба на цялото човечество.