Тай-пан

Струан се отправи към апартаментите си по мраморното стълбище. По стените бяха окачени картини на Куанс и копринени китайски драперии. На площадките имаше гигантски дракони от тиково дърво от епохата на Минг и шкафове, също от тиково дърво. Коридорите, които тръгваха от първата площадка, бяха украсени с картини на кораби и морски битки, а на поставка се намираше умалено копие на „Викъри“, кораба на Нейно кралско величество. Вратата бе заключена.

— Отворете — нареди той и зачака. А Гип го пусна вътре.

— Къде, по дяволите, беше, Мей-мей? — каза той, като се опитваше да скрие облекчението си.

Тя бе застанала в сянката близо до прозорците. Каза нещо на А Гип и й направи знак да излезе.

Струан пусна резето на вратата.

— Къде, по дяволите, беше?

Тя излезе от светлината на фенера и той се стресна от бледността й.

— Какво има?

— Носят се различни слухове, тай-пан. Говорят, всички варвари ще минат под ножа.

— В това няма нищо ново. Къде беше?

— Знаменосците е ново. Казват, Тай-сен в немилост. Казват, осъден на смърт.

— Това са глупости. Той е братовчед на императора и вторият по богатство човек в Китай.

— Слух казва, император страхотно ядосан. Тай-сен правил договор. Тай-сен подложат публични мъчения.

— Това е лудост. — Струан застана до огъня и свали жакета и ризата си. — Къде беше?

— Какво е станало с теб? — възкликна тя, като видя раната.

— Нападнаха ме разбойници.

— Видя ли Джин-куа?

Струан бе изумен.

— Откъде разбра за Джин-куа?

— Ходих да се моля в храма и да поднеса почитанията си на Старшата му жена. Тя ми каза, че току-що се е върнал и е пратил да те повикат.

Струан не знаеше, че Мей-мей познава първата съпруга на Джин-куа, но беше толкова ядосан, че не му обърна внимание.

— Защо, по дяволите, не ми каза къде отиваш?

— Защото тогава нямаше да ме пуснеш — отвърна троснато Мей — Исках да я видя. А също да си направя косата и да се посъветвам с астролог.

— Какво?

— Жените на Джин-куа имат страхотна фризьорка. Много добре прави коса. Известна цял Квантунг. Много скъпа. Астрологът казал, джос добър. Много добър. Но да внимаваме със сгради.

— Рискувала си живота си да приказваш с гадатели и да си правиш косата? — прекъсна я той. — Че какво, по дяволите, й е на косата ти? Много си е хубава!

— Ти не разбираш тия работи, тай-пан — отвърна тя гласно. — Там аз чувам клюките. При фризьорката. — Тя взе ръката му и го накара да докосне косата й. — Ето, виж. Нали е много по-мека?

— Не! Не е! Пусто да остане, ако още веднъж излезеш, без да ме предупредиш къде отиваш, така ще те наплескам, че цяла седмица няма да можеш да седнеш.

— Само се опитай, тай-пан, пусто да остане! — каза тя и го погледна.

Той бързо я сграбчи и я понесе, боричкаща се, към леглото. Отметна робата и фустите й и така я плесна по задника, че ръката го заболя, и я бутна на леглото. Никога досега не беше й вдигал ръка. Мей-мей се нахвърли върху него от леглото и злобно замахна към лицето му с дългите си нокти. Един фенер се строши на пода, когато Струан отново я хвана здраво и поднови ударите си. Тя се изтръгна от хватката му и ноктите й се насочиха към очите му, като не улучиха с частица от инча и одраха лицето му. Той хвана китките й, обърна я, разкъса робата й и бельото и започна да я налага по задника с длан. Тя яростно се извиваше, опита се да го удари с лакът в слабините и отново замахна към лицето му. Като събра цялата си сила, той я прикова към леглото, но тя освободи главата си и впи зъби в предмишницата му. Той се задъха от болка и отново я удари с опакото на ръката си. Тя захапа по-силно.

— По дяволите, никога вече няма да ти се случи да ме ухапеш — процеди той през стиснатите си зъби. Нейните се впиха по-дълбоко, но той нарочно не издърпа ръката си. Очите му се насълзиха от болка, но той удряше Мей-мей все по-силно и по-силно, и по-силно, само по задника, докато ръката го заболя. Накрая тя отпусна челюсти.

— Недей… повече… моля… моля… — изхленчи тя и заплака във възглавницата беззащитна.

Струан си пое дъх.

— А сега се извини, че си излязла без разрешение. Задникът й, целият на петна и зачервен от ударите, се стегна и тя трепна в очакване на удара, но той не вдигна ръка. Знаеше, че духът на доброто възпитание изисква само да насочваш, не да пречупваш.

— Давам ти три секунди.

— Съжалявам… съжалявам. Ти ме удари, ти ме удари — ридаеше тя.

Той се надигна от леглото и разгледа раната, като поднесе ръката си към светлината на фенера. Зъбите на Мей-мей бяха проникнали дълбоко. Процеждаше се кръв.

— Ела тук — каза той спокойно. Тя не помръдна, а продължи да плаче. — Ела тук — повтори той, но този път гласът му я шибна като камшик и тя скочи. Той не погледна към нея. Тя бързо загърна остатъците от робата си и започна да се измъква от леглото.

— Не съм казвал да се обличаш! Казах да дойдеш!

Тя забърза към него. Очите й бяха зачервени. Пудрата и гримът се бяха размазали по лицето й.

Той се облегна здраво на масата с протегната ръка, отърси капките кръв и сипа бренди във всяка раничка.

Запали клечка кибрит и й я подаде.

— Сложи пламъка във всяка рана, една по една.

— Не!