Тай-пан

— Какво, по дяволите, става? Нещо не е наред ли?

— Никой не знае — отвърна Роуч. — Отначало всичко беше спокойно, после изведнъж започнаха да прииждат.

— Обзалагам се, че повече няма да видим горкия Еликсен. Сигурно нещастникът е загубил главата си — занарежда Мастърсън, изпълнен със злоба, и захвана да пълни мускета си. — Тази вечер ще изпукаме в леглата си.

— Млъкни, за бога! — извика Роуч.

— Виж го ти него, намерил с какво да ни утешава! — озъби се към Мастърсън едрият като бик търговец Вивиън. — Върви се изпикай в шапката си!

Другите търговци избухнаха в смях и тогава Горт си проби път към вратата.

— Ще взема моите главорези и ще пратя онези вън по дяволите!

— Не! — Гласът на Струан изплющя като камшик. — Още нищо не са ни сторили. Какво има, Горт? Уплаши се от няколко псуващи мъже?

Горт почервеня и понечи да се спусне към Струан, но Брок го задържа.

— Върви долу! — заповяда той. — Застани на пост в градината и щом се появи китаец, пръсни му черепа!

Горт се овладя с усилие и напусна стаята. Всички заговориха отново.

— Не дразни момчето, Дърк! — каза Брок, като напълни една халба бира и я изпи на един дъх. — Някой ден може да ти пререже гръкляна.

— Така е. Но може и да се научи да се държи по-прилично.

— Извинете ме, мистър Струан — прекъсна го Румажи, чиято любезност бе отстъпила пред страха. — Има ли охрана на задния вход?

— Да, трима от моите хора. Те ще удържат цяла армия от тази паплач.

Сред търговците избухна спор и тогава се намеси Роуч:

— Горт е прав. Трябва незабавно да се измъкваме с бой.

— Така и ще направим — каза Струан и добави: — Ако се наложи.

— Да. — замисли се Брок. — Ако тръгнем веднага, ще си намерим белята. По-добре да останем и да вардим, докато се зазори. Може да се махнат до тогава.

— Какво ще стане, ако не се махнат, а? Кажи ми да знам.

— Тогава ще пролеем кръв. Изпратих тайно трима от моите момци към средата на реката с лорчата. На борда има десет фунта барут.

Струан се засмя:

— Мисля, че мистър Брок заслужава доверие.

— Вие сте истински гений, мистър Брок! — извика Мастърсън. — Три пъти ура за мистър Брок!

Те извикаха ура и Брок се ухили.

— Много ви благодаря, момчета. А сега вървете да спите. В безопасност сме.

— Гот им химел! Погледнете! — Маус беше облещил очи към прозореца.

Под звуците на гонгове и барабани и със запалени фенери на площада се изливаше процесия, идваща от улица Хог. Пред нея крачеха знаменосци с бухалки в ръце и си пробиваха път през тълпата. Отпред вървеше охранен мъж. Богато облечен, но гологлав и без шапка, той залиташе, окован в тежки вериги.

— Господи! — възкликна Струан. — Та това е Тай-сен!

Процесията изви към центъра на площада и спря. Тук бяха всички търговци с изключение на Джин-куа. Церемониалните сановни знаци бяха откъснати от шапките им и сега те стояха разтреперани пред тълпата, която засъска и започна да ги обсипва с подигравки. След малко един висок чернобрад воин, водач на знаменосците, удари по огромен гонг и множеството отново замря.

Появи се открита носилка, нарамена от двама знаменосци, които я внесоха на площада.

На стола, облечен от главата до петите в церемониално пурпурно и сиво облекло, седеше върховният хопо — Хипйа-кхо. Беше мандарин от Манджурия, трътлест и дебел, почти без врат. В ръката си Държеше имперското ветрило на своя сан, изработено от слонова кост и обсипано с нефрити. След като столът на хопото бе положен в Центъра на площада, водачът на знаменосците изкрещя някаква заповед. Всички присъстващи докоснаха три пъти земята с чела и после отново се изправиха.

Хопото разгъна завита на руло хартия и зачете с писклив глас на светлината на фенер, носен от един гвардеец. Брок се обърна към Маус:

— Какво казва?

— Ето го нашия приятел Хау-куа — изписка Мастърсън, — вижте как се тресе целият.

— Моля ви, замълчете! Нищо не мога да чуя — скара им се Маус. Той се надвеси от прозореца и всички наостриха уши:

— Това е заповед на императора — промълви задъхано Маус. — „Предателят Тай-сен, наш досегашен братовчед, да бъде незабавно изпратен в столицата под страх от смъртно наказание и… — нищо не мога да чуя, хайн! Чакайте… — и позорният договор, наречен Чуенпийска конвенция, подписан от него без нашето благоволение, да бъде незабавно анулиран. Варварите се задължават да напуснат царството Кантон и Хонконг под страх да бъдат подложени на бавна и мъчителна смърт…“

— Не го вярвам — засмя се Роуч.

— Млъкни! Остави Волфганг да чуе за какво става дума. — Маус се вслушваше внимателно в кресливите закани, които се разнасяха в зловещата тишина.

— Заповядват да напуснем страната и да платим обезщетение за всички нанесени щети. Не се разрешава никаква търговия освен регламентираната с Осемте правила. Кралица Виктория се задължава да се яви лично в Кантон, облечена в траурни дрехи. Говори се нещо за… звучи като награда за главите ни и още… „в знак на нашето недоволство престъпникът Тай-сен да бъде бичуван публично и да му бъде конфискувана цялата собственост. Треперете пред нашия гняв и изпълнявайте заповедите безпрекословно!“