Тай-пан

— Хопото нареди да ни предадете указа. Предайте го!

Ръката му остана протегната. Маус преведе думите му и след кратко напрегнато мълчание знаменосецът изкряска нещо. Тутакси Хау-куа се приближи бързо и подаде на Струан навитото руло.

Струан, Брок и Маус веднага свалиха шапките си и викнаха с всички сили: „Бог да пази кралицата!“ При този сигнал Горт запали фишеците и ги хвърли във водата. Кохонгските търговци отскочиха назад, а знаменосците изтеглиха лъковете и сабите си. Но Струан и Брок останаха невъзмутимо на местата си с тържествени лица и високо вдигнати шапки.

Фишеците изпълниха градината с пушек. Когато експлозиите престанаха, Маус, Струан и Брок извикаха за ужас на кохонгските търговци: „Бог да убие манджурите!“ — а от фабриките долетяха три ответни възгласа ура. Главният знаменосец нададе заплашителен крясък и пристъпи напред към Маус.

— Той пита, тай-пан, какво означава това.

— Отговори му с думите, които ти казах.

Струан улови погледа на Хау-куа и му смигна тайно, понеже знаеше ненавистта му към манджурите.

Маус заговори на ясен и звънлив мандарински език.

— Така правим винаги при важен случай. Не всеки ден имаме честта да получим такъв ценен документ.

Знаменосецът изпсува и после нареди на Ко-хонга да се оттегли. Кортежът тръгна и напрежението спадна.

Брок се разсмя и смехът му се предаде на хората във фабриката, а оттам отекна до другия край на площада, където се намираше другата фабрика — на американците. Спуснаха от един прозорец знаме и го развяха смело.

— Не е зле да се приготвим за тръгване — заяви Брок. — Това до тук беше добре.

Струан не отговори. Хвърли указа на Маус.

— Преведи го съвсем точно, Волфганг — нареди той и се върна в стаята си.

Когато той влезе, А Гип се поклони и се зае отново с тенджерите. Мей-мей беше вече облечена и лежеше в леглото.

— Какво се е случило, Мей-мей?

Тя го изгледа гневно и му обърна гръб, като повдигна робата си и му показа посинелите си бедра.

— Ето какво случило — отговори тя с престорен гняв. — Виж какво ти направил, груб варварин фан куай. Аз трябва или стоя, или лежа на мой корем.

— Трябва да лежа — поправи я той и замислено се отпусна на стола.

Мей-мей придърпа обратно робата си и предпазливо стана от леглото.

— Защо не засмял? Мисля, че това накара теб засмееш.

— Извинявай, момиче, наистина трябваше. Но имам много грижи.

— Какви?

Той посочи към А Гип.

— Ти отиваш навън, айейа, разбира? — заповяда той и после заключи вратата след нея. Мей-мей коленичи до тенджерата и разбърка съдържанието с пръчица.

— Наредено ни е да заминем в три часа — каза Струан. Да речем, че трябва да останеш тук до утре, какво ще направиш?

— Ще крия — отговори тя без колебание — в това — как казва — малка стая горе под покрив?

— Таван?

— Да, таван. Защо искаш да оставаме?

— Смяташ ли, че ще претърсят фабриката след нашето заминаване?

— Защо оставаме? Много глупаво да оставаме.

— Мислиш ли, че знаменосците ще ни броят, когато си отиваме?

— Този скапан сган не може да брои. — Тя се изхрачи шумно и плю в огъня.

— Престани да плюваш!

— Аз казвам много пъти, тай-пан, важно е, мъдър китайски обичай — отвърна тя. — Ставаш много болен, ако не изхрачиш. Колко по-шумна храчка, толко бог отрова плаши.

— Това са глупости, отвратителен навик!

— Айейа — загуби търпение тя. — Ти не разбираш английски? По някога чудя защо мъча да обясня толко много цивилизовани китайки обичаи. За какво трябва да крием тука? Опасно е. Ще бъде опасно лошо, ако знаменосци видят мене. Защо крием?

Той разказа за гемията. И за среброто.

— Сигурно имаш много доверие на мене?

— Аха.

— Какво трябва да дадеш на Джин-куа в замяна?

— Търговска отстъпка.

— Така. Какво друго?

— Само търговска отстъпка.

Настъпи мълчание.

— Джин-куа хитър мъж. Той няма да иска търговска отстъпка — замисли се тя. — Каква отстъпка. Питам аз, ако на място на Джин-куа! Всичко на кое съгласен. Всичко!

— Какво би поискала?

Тя впери поглед в пламъците. Питаше се какво ли би казал Струан, ако знаеше, че тя е внучка на Джин-куа — втора дъщеря на най-големия му син от петата му жена. Питаше се също защо бяха забранили да казва на Струан под страх името й да бъде завинаги заличено от семейните архиви. „Странно“ — каза си тя и потръпна при мисълта да бъде изгонена от семейството, тъй като това означаваше да изгонят не само нея, но и децата й, и техните деца, и всички следващи, а това ги лишаваше от тяхната закрила и съдействие — гранитен стълб на китайското общество. Вечен стълб. Единствената и истинска ценност, чиято сигурност и полза бе изпитана и доказана от цивилизацията, живяла пет хиляди години. Семейството!

Почуди се защо всъщност я бяха дали на Струан.

„Втора дъщеря на пета жена — беше казал баща й на петнайсетия й рожден ден. — Моят изтъкнат баща е решил да ти окаже голяма чест и да те даде на варварина тай-пан.“