Тай-пан

Хопото направи повелителен жест с ръка към градината. Носилката бе вдигната и знаменосците тръгнаха напред, размахали бухалки, за да разчистят пътя си към търговците.

— Хайде! — обърна се Струан към Маус и Брок. — Останалите се пригответе за атака!

Той се втурна в градината навън, а Брок и Маус изтичаха подире му.

— Да не си се побъркал? — извика Брок.

— Не.

Наблюдаваха напрегнато как тълпата се раздели на две. Знаменосците се появиха на портата. Без да напуска стола, хопото се провикна важно от носилката. Маус преведе:

— Заповяда да вземем едно копие от указа, мистър Струан.

— Отговорете му, че не сме облечени в церемониалните си дрехи. Такова важно събитие е редно да бъде отбелязано тържествено, с подобаваща церемония.

Хопото беше озадачен. След миг заговори отново:

— Казва: „Варварите нямат никакви церемонии. Те не зачитат абсолютно нищо. Но Небесният син обещава прошка за всички, които се боят от него. Сутринта, в часа на змията, ще чакам да изпратите делегация в палата ми.“

— Кога, по дяволите, е това? — попита Брок.

— В седем часа — отговори Маус.

— Няма да завираме сами главите си в проклетата им примка.

Кажи му да се удави в лайната си — ядоса се Брок.

— Кажи му — поде Струан, — че нямаме право да се срещаме лично с височайшия хопо. Осемте правила повеляват това. Документите трябва да получим чрез Ко-хонга тук, в Селцето. Часът на змията не ни оставя достатъчно време.

Той погледна към небето, което вече розовееше, и попита:

— Кога се пада единайсет часът вечерта?

— В часа на плъха — отговори Маус.

— Тогава кажи му, че ще очакваме да получим документа от Ко-хонга тук, на това място, в часа на плъха, с подобаваща церемония.

Утре вечерта.

— Подобаваща церемония — чудесно, Дърк! Разполагаме с достатъчно време да им приготвим кърваво угощение!

Маус слушаше внимателно хопото.

— Казва, че Ко-хонгът ще предаде указа днес в часа на змията — значи седем часа сутринта. А всички варвари ще напуснат Селцето в часа на овцата — един часа следобед — още днес.

— Кажи му, че един часът следобед не ни оставя никакво време. Утре в часа на овцата.

— Той настоява да опразним Селцето днес в три часа следобед — в часа на маймуната, — а дотогава няма да ни закачат и ще можем да заминем невредими.

— Настоявай — утре, в часа на маймуната.

Хопото каза нещо в отговор и после излая една заповед към знаменосците. Вдигнаха носилката и процесията отново потегли.

— Нарежда да заминем днес в часа на маймуната, значи в три часа следобед.

— Да върви по дяволите!

Струан побесня. Процесията се отправи към улица Хог. Един от знаменосците застави Тай-сен да върви след носилката и всеки път когато той се спъваше, го налагаше с бухалката. Към потока, идващ от площада, се присъединиха още знаменосци. Останалите се разделиха на две групи. Едната се приближи към фабриката и преграда пътя към улица Хог, а другата бе разположена да охранява откъм запад. Постройката бе заобиколена от всички страни.

— Защо настояваш да заминем по-късно? — попита Брок.

— Просто преговарям.

— Знаеш много добре, че след случая с Тай-сен хопото трепери за кожицата си. Наистина какво ли те кара да останеш още една нощ, а? И без това повечето от нас заминават днес да купуват земя. Какво ще кажеш?

„Господи Исусе!“ — изтръпна Струан при мисълта, че Брок е прав. Какво да направя, за да дочакам среброто?

— Какво ще кажеш? — повтори Брок.

— Няма причина.

— Не, има и още как — сопна се Брок и влезе във фабриката.

Точно в часа на змията на площада се изсипа ново попълнение от кохонгски търговци, съпроводени от петдесет знаменосци, биещи гонгове. Охраната ги пропусна и затвори редиците си след тях. Джин-куа отново отсъстваше, но синът му — видният кохонгски търговец Хау-куа — беше тук. Топчест мъж на средна възраст, винаги усмихнат. Но днес бе мрачен, облян в пот и толкова уплашен, че едва не изпусна императорския указ, навит здраво на руло и пристегнат с яркочервена панделка. Колегите му търговци изглеждаха също обезумели от ужас.

Облечени в най-хубавите си рединготи, с бели шалчета и цилиндри, Струан и Брок бяха излезнали да ги посрещнат в градината. Струан бе гладко избръснат, а Брок бе сресал брадата си. В илиците им имаше забодени цветя. Знаеха, че тази церемония издига много авторитета им и намалява този на хопото.

— Така е — засмя се Брок дрезгаво. — Струан и аз ще получим скапания указ, но ако не се държим като тях, те могат да ни унищожат като мишки в капан, без да изчакат обещаното време. А, не, ще правим точно това, което ни каза Струан.

Пратениците спряха пред портата. Маус я отвори, а Струан и Брок пристъпиха към прага. Знаменосците се чумереха насреща им. Двамата мъже си мислеха мрачно за наградите, определени за главите им но външно не издаваха безпокойството си, защото знаеха, зад гърба им от прозорците ги прикриват скрити оръжия, а гемията, закотвена в средата на реката, е насочила към тях оръдие. Главният знаменосец размаха бухалката и заговори разпалено.

— Заповядва ни да излезем и да получим указа — преведе Маус.

Струан само повдигна шапката си и като зае още по-твърда поза, протегна напред ръка.