Тай-пан

— Двайсет хиляди гвинеи. Ще бъдат негови, не твои — каза Струан, без да снема присмехулен поглед от Горт.

— Как ще плащаш, тай-пан? — попита Горт презрително.

Глупостта му накара Брок да кипне.

— Той се шегува, Дърк. Нека бъдат двайсет хиляди.

— Да, разбира се. Щом казваш, Тайлър.

* * *

Външно Струан изглеждаше спокоен, но вътре в себе си ликуваше. Бяха налапали въдицата! Сега Горт и Брок щяха да бързат да стигнат в Хонконг преди него — двайсет хиляди гвинеи бе порядъчно богатство, но не можеше да се сравни с четирите милиона, които оставаха непокътнати на „Чайна клауд“. Брок щеше да бъде отстранен от пътя. И все пак играта бе опасна. За малко да се пролее кръв. Макар че лесно щеше да убие Горт.

Струан подаде ръка на Купър.

— Договорът ни е в сила още трийсет дни — стиснаха си ръцете, после Струан погледна към Горт. — Не забравяй — пилона в Хонконг! Щастлив път, Тайлър!

След това той се отправи към лорчата си, която вече обръщаше нос към средата на реката. Скочи на планшира, погледна назад и като махна подигравателно с ръка, изчезна под палубата.

— Извинени сме, нали, мистър Купър? — каза Брок и хвана Горт под ръка. — Ще държим връзка с вас!

Побутна Горт към лорчата. На палубата го блъсна грубо и го залепи за парапета.

— Проклет, ненормален, гнусен червей! Искаш да ти прережат скапаното гърло чак до мръсните уши! В тези води наречеш ли някого „кучи син“ — спукана ти е работата. Само го наречи така, и той има право да те убие! — Брок замахна и удари сина си през лицето с опакото на ръката си. От устата на Горт потече кръв. — Сто пъти съм ти казвал да се пазиш от този дявол! И аз се пазя, но ти трябва да се пазиш много повече, дявол го взел!

— Аз мога да го убия, татко, зная, че мога!

— Казвал съм ти сто пъти, внимавай с него. Той чака удобен момент да ти пререже гръкляна, глупако. И ще го направи. С този дявол ще се дуелираш само веднъж. Ясно ли е?

— Да.

Вкусът на кръвта накара Горт да побеснее. Баща му продължи:

— Следващия път ще си мъртъв, глупако. И още нещо. Никога не се обзалагай с такъв човек. Нито го удряй в слабините, когато е слаб и немощен. Това не е по правилата!

* * *

— По дяволите правилата!

Брок отново го удари през лицето.

— Брок живеят по правилата. Открито. По мъжки. Внимавай да не ги нарушиш или ще изхвръкнеш от „Брок и синове“!

Горт изтри кръвта от устата си.

— Не ме удряй повече, татко!

Брок усети гнева на сина си и лицето му се изопна.

— Не го прави, татко! Кълна се в небесата, че ще отвърна на удара — изръмжа Горт, забил крака в земята и стиснал здраво юмруци. — За последен път ти казвам — удариш ли ме още веднъж — няма да се спра! Кълна се, че ти е за последен път.

Вените на врата на Брок се издуха и почервеняха. Готов за бой, той измери сина си — вече не син, а враг. Не, не враг, а син, но пораснал. Син, предизвикал баща си, както много други синове. И двамата знаеха — ако се сбият — ще пролеят кръв и някой ще отпадне от фирмата. Никой не искаше това, обаче ако се стигнеше дотам, щяха да останат кръвни врагове.

Брок ненавиждаше Горт, задето го караше да чувства възрастта си. От друга страна, обичаше сина си, защото той винаги го подкрепяше, тъй като без съмнение знаеше, че баща му е по-ловък в кървавите разпри от самия него.

— Я по-добре тръгвай за Хонконг.

Горт отпусна юмруци неохотно.

— Добре — каза той дрезгаво, — но ти гледай да си разчистиш сметките с това копеле, ако си достатъчно умен, или следващия път ще се разправям, както аз си знам. — После стрелна гневен поглед към боцмана. — А ти какво чакаш, измет такъв? Веднага слизай долу!

Изтри кръвта от брадата си и плю зад борда. Но сърцето му все още биеше учестено и сега съжаляваше, че не е имало трети удар. Бях готов. Господи, и щях да го набия, както бих набил и онова зеленооко куче. Наистина!

— Кой курс да следваме, татко? — попита той, защото имаше много различни пътища. Подстъпите към Кантон по реката бяха осеяни с големи и малки острови и пътищата бяха многобройни.

— Ти сам забърка тази каша, Горт. Сам определяй маршрута!

Брок се отправи към пристанището. Почувства се ужасно стар и уморен. Спомни си баща си железар и как трябваше да търпи като момче боя и назиданията, да понася гнева му и да изпълнява всичките му заповеди. Докато един ден, вече на петнайсет години, кръвта нахлу в главата му. Когато погледът му се избистри, видя, че стои надвесен над неподвижното тяло на баща си.

„Божичко — изтръпна той, — за малко да стане същото. Не трябва да се бия с него. Не искам да загубя сина си.“

— Няма ли да тръгнеш след Дърк Струан, Горт? — попита той с по-мек глас.

Не получи отговор. Брок потърка празното око и намести отново превръзката. Наблюдаваше другата гемия. Тя вече беше стигнала до средата на реката, но Струан не се забелязваше на борда. Сампанът побутна носа на кораба и леко го заобиколи. Моряците се скупчиха, задърпаха въжетата и с песен започнаха да вдигат платната. Сампанът загреба към гемията на Варгас.