Тайният живот на Беки Б. ((Маниашки роман))

— Не вероятно, а сигурно — отговарям предизвикателно. Гадна кучка!

— Преди минута се обади Джон от „Флагстаф Лайф“ — зашепва Алиша на Люк. — Настоява да споменеш новата им серия инициативи „Предвидливо спестяване“. Аз, естествено, му казах, че…

— По дяволите, тук сме с цел намаляване на щетите — прекъсва я Люк грубо. — Не да му правим реклама. Мамка му, той трябва да е адски доволен, ако успее да се изм…

Люк млъква рязко и ми хвърля кос поглед. Бързо отклонявам очи встрани, сякаш изобщо не ме интересува за какво става дума. Поглеждам уж небрежно часовника си и ме залива нова вълна на страх. Десет минути. Остават само още десет минути.

— Добре — казва Зелда, влизайки в стаята. — Елизабет, готови сме за теб.

— Великолепно — отвръща Елизабет и лапва последното шоколадово кроасанче от плика. — Я да видим сега, добре изглеждам, нали?

Тя става и изтръсква със замах трохите от полата си.

— Имаш парченце кроасан в косата си — казва Зелда, протяга ръка и го маха. — Колкото до останалото… нямам какво да кажа.

Погледът й среща моя и изведнъж изпитвам истерично желание да се разкикотя.

— Люк! — влетява в стаята нахаканият бебешор и му подава мобилен телефон. — Джон Бейтсън иска да говори с теб. Току-що пристигнаха и тези два пакета с документи.

— Благодаря, Тим — казва Алиша и ги грабва от ръцете му.

Разкъсва опаковките, отваря кутиите и измъква куп документи. Бързо ги преглежда един след друг, като често-често отбелязва отделни пасажи с молив. Междувременно Тим сяда, отваря на коленете си един лаптоп и започва да пише.

— Да, Джон. Много добре ти я разбирам скапаната гледна точка — тихо и ядно ръмжи в телефона Люк. — Млъкни за малко и чуй аз пък какво ще ти кажа…

— Тим — вдига поглед от документите Алиша, — можеш ли бързичко да ми провериш възвръщаемостта по пенсионния фонд „Премиум“ за последните три, пет и десет години?

— Няма проблем — отвръща Тим и бързо започва да набира разни кодове по клавиатурата на лаптопа си.

— Тим — обажда се и Люк, като вдига поглед от телефона, — можеш ли на секундата да ми изпринтираш прескомюникето на „Флагстаф“ за „Предвидливо спестяване“? Благодаря.

Не, не мога да повярвам на очите си! Та те съвсем буквално превръщат в офис зелената стая за чакащи на „Сутрешно кафе“! Напълно оборудван офис на „Брандън Къмюникейшънс“, с разните му там компютри, модеми, принтери и телефони… И всичко това е насочено срещу мен и моето едно-единствено листче А4.

Докато наблюдавам как лаптопът на Тим бързо и ефективно принтира документ след документ, които Алиша подава на Люк, усещам как някакъв адски студ се промъква в мен и ме сковава цялата. Искам да кажа, нека погледнем истината в очите: няма начин да се справя с този въоръжен до зъби противник. Нямам ни най-мъничък шанс. Би трябвало на секундата да се откажа, докато не е станало късно. Да се престоря, че ми е прилошало или нещо подобно. Да избягам вкъщи и да се скрия под юргана.

— Внимание сега — подава глава Зелда иззад рамката на вратата. — След седем минути е вашият ред.

— Чудесно — казва Люк.

— Чудесно — повтарям като ехо и аз, но усещам, че коленете ми омекват.

— Ребека, току-що донесоха този пакет за теб — добавя Зелда, влиза почти тичешком в стаята и ми подава голяма квадратна кутия. Врътва се и хуква обратно, като ни подвиква през рамо: — След минутка се връщам да ви взема.

— Благодаря, Зелда — казвам изненадано, въпреки че тя вече е излязла.

Започвамда разкъсвам опаковката на кутията и усещам как духът ми лекичко се повдига. Нямам ни най-малка представа какво има вътре, нито кой ми го изпраща, но… непременно ще е нещо, което да ми помогне, нали така? Може би някаква много специална информация, до която Ерик Формън е успял да се добере едва в последната минута. Някаква графика или серия от цифри, които да извадя със замах в най-критичния момент. Или пък някой таен документ, за който Люк не знае абсолютно нищо.

С крайчето на окото си забелязвам, че всички от „Брандън Къмюникейшънс“ са преустановили временно заниманията си и не откъсват очи от кутията, която всеки миг ще отворя. Е, сега ще им покажа аз на тях! Ами да, не само те получават пакети, които им се носят директно в зелената стая. Те не са единствените, които разполагат с резервни средства и източници. Най-сетне успявам да отлепя дебелия скоч и отварям капака на кутията.

И пред очите на всички присъстващи от нея плавно изплува пълен с хелий червен балон, със златист надпис УСПЕХ, и бавно започва да се издига към тавана. Към крайчеца на панделката му е прикрепена картичка. Без да поглеждам когото и да било в очите, аз я дръпвам и я отварям.

И незабавно съжалявам, че съм го направила.

„Успех във всичко, все да ти върви, с каквото и да се захванеш ти“, започва да пее тъничък електронен гласец.