Читаем Тайният живот на Беки Б. ((Маниашки роман)) полностью

То е малко странно на цвят — кафявочервеникаво. Хм, всъщност доста откачен цвят. Но пък ще изглежда наистина добре, като го смеся с някои от другите ми червила и прибавя малко блясък за устни.


Когато най-сетне стигам до вкъщи, се чувствам напълно изтощена. Отварям вратата на апартамента и Сузи се втурва насреща ми като нетърпеливо кученце.

— Какво носиш? Какво носиш? — щастливо писка тя.

— Не гледай! — на свой ред изписквам аз. — Забранено е за гледане! Купила съм ти подарък!

— Подарък, подарък! — подскача и пляска с ръце тя.

Сузи си умира за рождени дни, направо се побърква от вълнение. Е, да си кажа правичката, също като мен.

Изтичвам в моята стая и скривам торбата от „Бенетон“ в гардероба. После разопаковам останалите си придобивки и измъквам малкото сребърно бележниче и придружаващата го химикалка, за да опиша покупките. Дейвид Е. Бартън казва, че това трябва да бъде направено ВЕДНАГА, преди да си забравил какво точно си купил.

— Искаш ли нещо за пиене? — пита ме Сузи през затворената врата.

— С удоволствие! — подвиквам й в отговор, продължавайки да пиша и след миг тя влиза, като ми носи чаша вино.

— „Жителите на Ийст Енд“ ще започне всеки момент — съобщава ми Сузи, като поглежда крадешком към разхвърляните по леглото ми торби и опаковки.

— Благодаря — отвръщам, без да спирам да записвам. Изпълнявам съвсем стриктно правилата от книгата — изваждам абсолютно всички касови бележки и грижливо преписвам сумите в бележничето си. Чувствам се страшно доволна от себе си, Дейвид Е. Бартън е абсолютно прав, когато казва, че с малко прилежание всеки е в състояние да упражнява контрол над финансите си.


Като се позамисля, днес май купих доста голямо количество кремове с овлажняващ ефект, нали? Да си кажа правото, докато бях на щанда на „Кларинс“ и купувах техния ревитализиращ крем с овлажняване, напълно бях забравила за трите крема с подобно действие, които вече бях купила от „Буутс“. Няма значение. Човек винаги има нужда от овлажняване на кожата. Тези продукти са от ежедневна жизнена необходимост, също като хляба и млякото, а Дейвид Е. Бартън казва, че човек никога не бива да пести от насъщните неща. Но като оставим това настрана, не мисля, че съм чак толкова голяма прахосница. Естествено, още не съм събрала всички суми, но…

Добре. Ето го и окончателният списък на днешните ми покупки:

Капучино

1.50

Поничка

1.00

Бележник

3.99

Химикалка

1.20

Списания

6.40

Сандвич с яйце и извара

0.99

Кокосово масло за баня

2.55

Овлажняващи кремове от „Буутс“

20.97

Две жилетчици

90.00

Вестник „Ивнинг Стандарт“

0.35

Крем за шия от „Кларинс“

14.50

Овлажняващ крем от „Кларинс“

32.50

Несесер за козметика

Безплатно!

Бананов сладкиш

2.00

Кейк с моркови

1.20

Като събера всичко, се получава… получава се общо… 173.96 лири.

Вторачвам се шокирано в получената цифра.

Не. Съжалявам, но това просто не е вярно. НЕ МОЖЕ да е вярно! Невъзможно е да съм похарчила над сто и седемдесет лири само за един ден!

При това днес изобщо не сме събота или неделя. Цял ден съм била на работа. Просто не съм имала ВРЕМЕ да изхарча подобна сума. Сигурно има някаква грешка. Вероятно съм сбъркала при събирането. Или пък съм вписала едно и също нещо два пъти.

Бавно и внимателно се зачитам в списъка си. Изведнъж замирам победоносно: „Две жилетчици“. Ето, знаех си аз! Та нали купих само…

О, не! Наистина купих две! Мамка му! О, Боже, цялата тази работа със записването е ужасно депресираща. По-добре ще ида да погледам „Жителите на Ийст Енд“.


Ендуич Банк

Клон Фулхам

Фулхам Роуд 3

Лондон

----------------------------------------------------------------------------

Миз Ребека Блумууд

Бърни Роуд 4, ап. 2

Лондон


6 март 2000 г.


Скъпа миз Блумууд,

Благодаря Ви за съобщението, което сте ми оставила на телефонния секретар на 5 март.


Съжалявам, че кучето Ви е умряло.


И все пак, принуден съм настоятелно да Ви помоля в близките няколко дни да се свържете лично с мен или с моята асистентка Ерика Парнъл, за да обсъдим положението Ви.


Искрено Ваш,

Дерек Смийт,

мениджър

----------------------------------------------------------------------------

ЕНДУИЧ БАНК СЕ ГРИЖИ ЗА ВАС

Шест

Перейти на страницу:

Похожие книги

Петр Первый
Петр Первый

В книге профессора Н. И. Павленко изложена биография выдающегося государственного деятеля, подлинно великого человека, как называл его Ф. Энгельс, – Петра I. Его жизнь, насыщенная драматизмом и огромным напряжением нравственных и физических сил, была связана с преобразованиями первой четверти XVIII века. Они обеспечили ускоренное развитие страны. Все, что прочтет здесь читатель, отражено в источниках, сохранившихся от тех бурных десятилетий: в письмах Петра, записках и воспоминаниях современников, царских указах, донесениях иностранных дипломатов, публицистических сочинениях и следственных делах. Герои сочинения изъясняются не вымышленными, а подлинными словами, запечатленными источниками. Лишь в некоторых случаях текст источников несколько адаптирован.

Алексей Николаевич Толстой , Анри Труайя , Николай Иванович Павленко , Светлана Бестужева , Светлана Игоревна Бестужева-Лада

Биографии и Мемуары / История / Проза / Историческая проза / Классическая проза