Тайният живот на Беки Б. ((Маниашки роман))

На следващата сутрин отново съм изпълнена с решимост. Добре, номерът е да не се паникьосвам от това колко съм изхарчила — по една случайност, разбира се — в деня на мониторинга. Каквото било — било. Важното е, че от днес започва моят нов живот на пестеливост. От днес нататък няма да харча абсолютно нищо. Дейвид Е. Бартън казва, че през първата седмица трябва да се стремим да ограничим харченията си наполовина, но лично аз смятам, че бих могла да постигна и много повече от това. Имам предвид — без да искам да обиждам когото и да било, естествено, — че всички тези книги за самоусъвършенстване са писани за хора, които нямат и капчица самоконтрол, нали така? Аз например доста лесно отказах цигарите. (Сега пуша само когато съм сред хора, тоест в социално обкръжение, което изобщо не се брои.)

Въодушевено си правя сандвич със сирене и го увивам в прозрачно домакинско фолио. Дори само е този простичък акт вече съм спестила няколко лири! Все още нямам термосче (трябва да изляза по магазините през уикенда, за да си купя), така че няма как да си взема кафе от вкъщи. Но пък откривам в хладилника изостанала бутилка тоник, така че решавам да я взема нея: вместо кафе. Хем ще е по-здравословно, нали така?

Всъщност, чудя се защо изобщо хората купуват готови сандвичи. Ами да, толкова по-евтино и по-лесно е човек сам да си ги приготвя. Същото е и с готовата индийска и китайска храна. Дейвид Е. Бартън казва, че вместо да пилеем пари в купуване на готови за консумация ястия, можем да се научим сами да си приготвяме къри, ориз със зеленчуци и салата от стъргани картофи и тогава всичко ще ни излиза десетократно по-евтино. Точно с това ще се заема този уикенд — след като посетя за забавление някой музей или се поразходя за отмора покрай реката, наслаждавайки се на гледките.

Вървя към метрото и се чувствам някак пречистена и освежена. Почти възвисена. Виж ги само всичките тези хора цо улицата, хвърлят трескави погледи към витрините и явно не мислят за нищо друго, освен за пари. Пари, пари, пари. Тотална лудост. Отречеш ли ги веднъж завинаги обаче, те изведнъж престават да имат каквото и да било значение. Ето, аз например, вече се чувствам съвършено друг човек. Далеч по-малко материалистичен, много по-философски настроен. ПО-ДУХОВЕН. Както казва Дейвид Е. Бартън, всички ние не ценим и пропускаме да се радваме всеки Божи ден на многото прекрасни неща, които вече притежаваме. На светлината, на въздуха, на свободата, на общуването с приятели… В смисъл, че точно това са нещата, които наистина имат значение в човешкия живот, нали така? А не дрехите, обувките и разните джунджурии, които могат да се купят с пари.

Чак е плашеща тази метаморфоза, която вече забелязвам да настъпва в мен. Минавам например покрай една будка за вестници при станцията на метрото, хвърлям поглед по изложените списания — и ме изпитвам ни най-малко желание да си купя което и да било от тях. Н моя нов живот списанията не са от съществено значение. (Пък и предлагат все предишни броеве, които и без друго вече ги имам.)

Качвам се в метрото преизпълнена с чувство на възвишена умиротвореност, почти като будистки монах. Когато слизам и тръгвам кьм офиса, минавам покрай магазина за преоценени обувки, без изобщо да погледна към витрината му, после подминавам безгрижно и „Лучо“. Никакво капучино днес. Никакви бухти. Изобщо никакво харчене — право в офиса.

Точно тази седмица от месеца е един доста спокоен период в работата на „Успешно спестяване“. Току-що сме предали за печат последния брой, което означава, че няколко дни можем да се мотаем и съвсем буквално нищо да не правим, преди да се стегнем и да се захванем с подготовката на следващия брой. Разбира се, предполага се, че точно сега всеки от нас трябва да си прави проучванията за материала, който ще пусне в следващия брой. Днес например аз трябва да се обадя по телефона на куп инвестиционни брокери с въпроса какви съвети биха дали на инвеститорите за следващите шест месеца.

Но сутринта се изнизва неусетно, без да свърша каквото и да било — освен дето смених скрийнсейвъра на компютъра си, така че сега на екрана ми има три жълти риби и един октопод. А, да, попълних и един формуляр за отчет на направените служебни разходи. Да си призная, някак не мога да се настроя за истинска работа. Предполагам, че то е защото се чувствам твърде екзалтирана поради новата си, по-възвишена и по-пречистена същност. Непрекъснато се опитвам да пресметна каква сума ще съм спестила до края на месеца и какво бих могла да си купя с нея от „Джигсоу“.

През обедната почивка изваждам увития си във фолио сандвич — и за първи път през този ден ме обзема лека депресия. Хлябът се е разкишкал, част от средата със сиренето е полепнала по фолиото, не изглежда никак апетитно. Пък и в момента направо умирам за орехово хлебче от „Прет-а-манже“ и за няколко шоколадови бисквитки.