Тамплиерът

Накрая все пак уверенията на Теодор се оказаха истина. Към края на юни първите количества дървен материал бяха свалени надолу по хълмовете. Влачеха ги или ги караха с каруци, теглени от мулета или камили, или пък ги носеха на гръб. Годфроа дьо Буйон беше накарал генуезците да помогнат при събирането на дървен материал и да плетат въжета за катапултите. Непрекъснато намираше работа за техните чукове, копия, гвоздеи и брадви, свалени от корабите. Гастон дьо Беарн, който отговаряше за обсадните машини на Годфроа, ръководеше работата по тях. А генуезкият майстор Гулиелмо Ембриако вършеше същото за граф Реймон дьо Тулуз. Всеки имаше поставена задача. Елеонор носеше дърва и плетеше въжета. В лагера се издигна внушителна грамада от страховити обсадни оръжия, подобни на ужасяващи чудовища, надигнали се от земните недра. Появи се огромна стенобойна машина с желязна глава, покрита отгоре с плетен покрив, а после и огромни катапулти със здраво усукани въжета и дълбоки чаши, множество обсадни стълби и куп плетени щитове, с чиято помощ войниците щяха да се прикриват при приближаването към стените. Граф Реймон премести отрядите си на юг и се разположи срещу Портата към Сион. Съсредоточи усилията си върху запълването на рова, като обяви, че всеки, който донесе три камъка, които да хвърли в него, ще получи по една пара. След три дни и нощи тази част от рова беше запълнена. Направиха още защитни брони за оръжията. Всеки от рицарите трябваше да завърши по две такива брони и една стълба. Каменохвъргачките, подсилени с плетени въжета, бяха поставени на колела, за да могат да ги местят от едно място на друго. Отворените заслони от корави плетени рогозки бяха направени така, че да могат да се преместват към стената и да прикриват войниците, които щяха да прокопават защитните зидове.

Но всички бяха съгласни, че тези зидове трябваше по-скоро да бъдат превзети с атака, а не подкопавани. Главната надежда на франките бяха двете страховити обсадни кули на подвижни платформи, които можеха да се откарат досами стените. Всяка от кулите имаше по три етажа. На най-ниския щяха да са мъжете, които придвижват кулата напред. На средния, който на височина беше почти колкото парапетите на защитните йерусалимски стени, щяха да са облечените в доспехи рицари, които да се качат на стената, а на най-високото ниво щяха да са стрелците, които да покриват нападението на рицарите.

Защитниците на Йерусалим зорко наблюдаваха действията на франките и се готвеха за отпор. Приближиха балистите до стените, за да бъдат близо до огневата линия. Взеха предпазни мерки за защитата на онези участъци от стената, които считаха за уязвими за изстрелите от катапултите и балистите, като провесиха торби със слама и дебели и здраво сплетени корабни въжета, за да предпазят каменния зид от военните машини на франките. Божията армия, вече изпълнена с решимост да превземе града, показваше, че няма да има никаква милост. При последните набези заловиха високопоставен мюсюлмански водач, отнесоха се с него почтително, но поискаха да се покръсти. Когато той отказа, го изведоха пред Кулата на Давид, където един от рицарите на Годфроа го обезглави. Няколко дни по-късно франките заловиха съгледвач, дошъл от Египет. Решиха, че щом иска да влезе в града, трябва да влезе. Привързаха го все още жив към катапулта. Беше твърде тежък и катапултът не можа го изхвърли много надалеч, но падна на остри камъни близо до стената, и на мига си счупи врата.