Тамзин

— Така ли? — попитах. — Каква съм глупава. Аз пък си мислех, че точно заради това лъжат всички. И човеци, и други.

— Разбира се, че не — рече ми малкото жълтооко създание в ръката ми. — Само хората лъжат по такива незначителни причини. Пууките лъжат за удоволствие, за чистата радост от измамата, както и всички останали стари шантави работи всички онези нощни приятели, за които копнееш сега. Спомни си го в Лондон.

— Да — казах. Усетих как очите ми се насълзиха, без да знам защо. — Ще го запомня.

— Но понякога все пак казваме истината — додаде пуукът заради самата радост от объркването. Запомни и това. Остави ме долу.

Бяхме близо до люлката на Евън, която лекичко се поклащаше от вятъра като мустаците на господин Котак, докато спи. Наведох се да оставя таралежчето на земята, но то доби в дланите ми формата на стройна сива птица — нещо като чапла според мен — и направи кръг над мен, преди да отлети далеч от светлината. Стори ми се, че каза на изпроводяк нещо, което завършваше с името ми, но това е сигурно защото тъй силно исках да го чуя. Останах там, а после се върнах в Имението — трябваше да си стягам багажа, защото щях да тръгвам рано.