Татко

Помагам й да си легне за следобедния сън. Двамата с Джоан седим във вътрешния двор. Прекрасен слънчев ден е, не е горещо, духа лек ветрец. Няма мъгла. Бях разтворил двата шезлонга от червено дърво. Сестра ми се изтяга на единия, а аз се отпускам на другия.

— Кажи ми, Джак, какво е мнението на лекаря? Какво казва? Какво става? Татко сякаш е излязъл от машина на времето; кара ме да се чувствам по-възрастна от него.

Сложила е ръка пред очите си, за да се предпази от слънцето.

— Мисля, че идеята за тази брада е свързана с представата му за оздравяване. Сигурна съм, че се вижда да излиза от тази болница като съвсем нов човек.

— Може и да си права и това да е едно от възможните обяснения. Тази брада може би ще му напомня за истинския живот, за младостта му.

И в този момент се сещам.

— Мили Боже, Джоан! Какво ще правим с датите върху надгробния камък?

Тя се изправя.

— О, Господи! Съвсем забравих, ще трябва да се обадим и да помолим да не издълбават последната дата.

— Имаш предвид последното седем или двете седмици?

— Джак, като си помисля с какво темпо и в каква посока се развиват нещата с татко, може би ще трябва да си помислим и за деветнайсетицата!

Когато накрая решавам, че татко трябва вече да се прибере у дома, той тежи около петдесет килограма и брадата му е добре оформена: гъста, леко прошарена.

Чад изпълнява всичко, което поискам, а то включва луксозен пневматичен матрак, с помощта на който ще се излекуват татковите рани от залежаването му, инвалидна количка, проходилка и бастун. Получаваме и специална химическа тоалетна и кислородна бутилка с приспособление за прикрепване към носа. Реших, че майка може да я използва, докато дреме следобед, дори да не потрябва на татко. Перпечуъл плаща сметката за всичко това. Искам от доктор Коу да подпише разрешително сестрата, която идва за татко, да преглежда и майка.

Признавам, че твърде много изисквам от болницата, но предвид отношението им към татко в началото отмъщението ми е повече от нищожно.

Силно съм изкушен да заведа „трупа“ при Етридж; сигурен съм обаче, че подобно посещение няма да се отрази добре на татко. На Етридж изобщо не му пука; от интерес за него е само стабилното покачване на акциите му, както и вероятно по-дългото запазване на сръчността му в играта на голф.

Баща ми си идва вкъщи и Джоан също идва, за да помогне в преподреждането. Едва ли има някой, който да е бил по-доволен от факта, че си е вкъщи; радва се от сърце на всичко. Седи в своя люлеещ се стол, свил крак под себе си, и незабавно започва да говори за африканските теменужки, които цъфтят в сандъчето на прозореца. Прибавил съм към тях и новите от болницата. Алиша му беше дала още пет разновидности. Моля се майка да не се сети да попита за тях, но съм готов с лъжата.

Иска да види в какво състояние са градината и оранжерията му. Двамата с Били поддържахме оранжерията, подрязвахме и оформяхме и тревата. Не е в идеалния си вид, но не сме я оставили да заприлича на непроходима джунгла.

Майка гледа татко, като че ли има непознат в къщата си. Той вече може да се движи с бастун, ако някой го държи за другата ръка. Извеждаме го във вътрешния двор и му помагаме да седне на шезлонг. И днес денят е хубав, само малко по-топъл. Приятно е тук, навън, с тази зеленина наоколо.

Татко гледа втренчено небето.

— Хей, лесно се забравя красотата на небето. Отдавна не съм бил навън, откъдето да мога да погледна нагоре и да видя тази синева. Да си призная, липсват ми облаците тук, в Калифорния. Чудесни облаци имаше във Филаделфия и Уискънсин.

Майка е в другия шезлонг от червено дърво. Знам, че вътрешно кипи. Причината е в брадата, във вниманието, което получава татко, многото му приказки. Голяма промяна — прекалено голяма за нея.

— Не забравяй, Джак, че тези облаци обикновено носеха дъжд. Спомняш си, че във Филаделфия понякога валеше по две седмици без прекъсване, дори и през лятото. Не забравяй дъжда.

— Правилно, Бес; но дъждът е необходим за растенията.

От възстановяването си татко се обръща към майка с „Бес“. Не знам дали го прави нарочно или автоматично; може да е забравил, че тя държи да я наричат Бет. Беше Бет в продължение на почти трийсет години — откакто се преместиха в Калифорния, а сега той изведнъж се връща на Бес. Истинското име на майка е Елизабет, но никой не я нарича така. Досега тя не е казала нито дума, но знам, че това име я дразни.

— Джак, спомням си онези две седмици отпуска, които изкарахме в Уайлдууд; валя непрекъснато! Бяхме затворени в една стая с две легла и с две деца в продължение на цели две седмици. Никога няма да забравя този кошмар.

Татко все още е вперил поглед в небето, очите му са разтворени широко; те са сини като небето, но по-ясни. Усмивка оживява лицето му.

— Да, да, гумени ушенца!

Казва това и се оглежда. Майка поглежда сестра ми, после мен; в очите й прочитам ужас. Ставам, отивам до Джоан и й дръпвам ухото.

— Да, да, гумени ушенца!

Джоан се дръпва настрана, после се смее от сърце. Навежда се напред към татко и дръпва ухото му.

— Да, да, гумени ушенца!

Навежда се още повече и го целува по бузата.