Читаем Татко полностью

— Татко, бях забравила: тогава ли валя толкова много? Спомням си това чудесно прекарване в Уайлдууд.

Майка демонстративно изсумтява.

— Откачени сте. Вие и вашите гумени ушенца.

После се смее.

— Ако някой ви види вас, тримата, как си дърпате ушите така, сигурно ще си помисли, че сте побъркани.

— И всичко това идва от онези детски весели книжки. Той ви ги четеше на вас, двамата, с различни налудничави гласове, дори и след като Джаки се научи да чете.

„Попи дръпна ухото на Суитпий веднъж и каза това“; а после всички вие започнахте да правите същото. Щом седнех и някой от вас се промъкваше отзад и ме дръпваше за ухото.

Сега и тя се разсмя от все сърце, като притискаше ръце към гърдите си.

— Истинско чудо е, че издържах досега; сред толкова откачени трябваше да получа инфаркт или да полудея много по-рано.

Само за една седмица татко започва да се движи самостоятелно — само с бастун. Започва да става наперен и да използва бастуна, за да изследва някои растения, без да се навежда. Усмихва се непрекъснато, пее или си тананика. Влудява майка с висенето си в кухнята. Непрекъснато задава въпроси — също като малко дете. Между чука и наковалнята съм. Татко не иска майка да шета в кухнята, а тя не иска аз да готвя. Казвам на татко, че ще гледам тя да не се преуморява прекалено много. Той не се отделя от нея.

И още нещо: той, който през целия си живот е бил твърде сдържан, сега не пропуска случай да погали врата на майка или гърба й или да се наведе и да я целуне бързо. Мама не знае как да реагира. Два пъти, когато той внезапно става от стола си, за да я дари с една от неочакваните си целувки, тя ми хвърля един от нейните погледи, тип „ето, глупи пристига“; в очите й обаче има страх.

Един ден татко пита дали не можем да отидем само ние двамата до магазина на Армията на спасението. Показва ми портфейла си: има две банкноти по двайсет и една от десет долара. Не помня татко някога да е носел повече от пет долара.

Майка е обхваната от нервна възбуда — иска да знае какво смятаме да правим там. Татко казва, че това е тайна и че ще й каже, когато се върнем. Предлагам й да поспи, докато ни няма. Оплакваше се, че няма нито минутка за себе си от връщането на татко от болницата, че е уморена от непрекъснатото му висене около нея. Възползвам се от това и докато татко си слага шапката и си облича пуловера, й прошепвам:

— Мамо, ето ти шанс да разполагаш с малко време за себе си. Отпусни се и му се наслаждавай.

— Как е възможно да се отпусна, Джаки, когато той се държи така? Къде отивате сега, какво ще правите?

— Не знам, майко, а и той не иска да каже. Не се безпокой, всичко е наред — аз ще бъда с него през цялото време. Ще се върнем преди пет часа; опитай се да си починеш.

Отиваме до магазина на Армията на спасението на Единайсета улица в Санта Моника. Когато стигаме там, татко започва да души наоколо като куче-птичар. Двамата с него се връщаме в миналото, когато ровехме из боклуците за нещо, което можеше да се спаси и ремонтира. Татко е убеден — беше убеден през целия си живот — че хората имат навика да хвърлят напълно годни неща само защото са им омръзнали или защото имат малка повреда, която той може лесно да отстрани.

Прекарваме половин час сред стоки за втора употреба. Нещата тук са в такова състояние, че дори и Армията на спасението е вдигнала ръце от тях. Татко си намира спортни обувки „Адидас“. Без връзки са и има дупка на лявата обувка, но са точно неговият размер и той ги взема само за двайсет и пет цента. Светлосини са с три тъмносини ивици и татко е щастлив. Тези обувки трябваше да ме предупредят за това, което последва.

С известни усилия успявам да го убедя да се откаже от огромно канапе с цвят на прегоряло злато. Цената му е седемдесет и пет долара. Мили Боже, ако се върнем вкъщи с нещо такова, на следващия ден вероятно ще се наложи да погребваме майка!

След като успявам да го откача от канапето, той се навря сред дамските чанти, после се прехвърли на блузите. В същия момент вдигна глава и погледът му попада върху кожените палта — видът им е ужасен. Татко се втурва към тях, очите му блестят.

— Майка ти винаги е обичала кожи, Джони.

През следващите десет минути смъква кожени палта от закачалки, оглежда ги внимателно. Облича ту едно, ту друго, гали кожата, оглежда се в огледалото. Слава Богу, нито едно от тях не му харесва!

Посочвам му щанда за пуловери. Предполагам, че един пуловер няма да е много скъп, а и майка може лесно да го скрие или да го даде на някого, без той да разбере. Никой не може да купува дрехи за майка. Тя дори връща обратно половината от дрехите, които сама си купува.

Казвам на татко, че искам панталони. Търся нещо приемливо с моя размер под долар и половина. Ако човек не държи да бъде в крак с модата, тук може да направи изгодни покупки. Татко се носи след мен. Измъква панталони от виолетово кадифе. Размерът им е 38–34.

— Как мислиш, Джони, дали ще ми бъдат големи?

Опитвам се да запазя невъзмутим вид; нямам намерение да влизам в ролята на майка.

— Сигурно, татко. Какъв размер носиш?

Перейти на страницу:

Похожие книги

Текст
Текст

«Текст» – первый реалистический роман Дмитрия Глуховского, автора «Метро», «Будущего» и «Сумерек». Эта книга на стыке триллера, романа-нуар и драмы, история о столкновении поколений, о невозможной любви и бесполезном возмездии. Действие разворачивается в сегодняшней Москве и ее пригородах.Телефон стал для души резервным хранилищем. В нем самые яркие наши воспоминания: мы храним свой смех в фотографиях и минуты счастья – в видео. В почте – наставления от матери и деловая подноготная. В истории браузеров – всё, что нам интересно на самом деле. В чатах – признания в любви и прощания, снимки соблазнов и свидетельства грехов, слезы и обиды. Такое время.Картинки, видео, текст. Телефон – это и есть я. Тот, кто получит мой телефон, для остальных станет мной. Когда заметят, будет уже слишком поздно. Для всех.

Дмитрий Алексеевич Глуховский , Дмитрий Глуховский , Святослав Владимирович Логинов

Детективы / Современная русская и зарубежная проза / Социально-психологическая фантастика / Триллеры
Адриан Моул и оружие массового поражения
Адриан Моул и оружие массового поражения

Адриан Моул возвращается! Фаны знаменитого недотепы по всему миру ликуют – Сью Таунсенд решилась-таки написать еще одну книгу "Дневников Адриана Моула".Адриану уже 34, он вполне взрослый и солидный человек, отец двух детей и владелец пентхауса в модном районе на берегу канала. Но жизнь его по-прежнему полна невыносимых мук. Новенький пентхаус не радует, поскольку в карманах Адриана зияет огромная брешь, пробитая кредитом. За дверью квартиры подкарауливает семейство лебедей с явным намерением откусить Адриану руку. А по городу рыскает кошмарное создание по имени Маргаритка с одной-единственной целью – надеть на палец Адриана обручальное кольцо. Не радует Адриана и общественная жизнь. Его кумир Тони Блэр на пару с приятелем Бушем развязал войну в Ираке, а Адриан так хотел понежиться на ласковом ближневосточном солнышке. Адриан и в новой книге – все тот же романтик, тоскующий по лучшему, совершенному миру, а Сью Таунсенд остается самым душевным и ироничным писателем в современной английской литературе. Можно с абсолютной уверенностью говорить, что Адриан Моул – самый успешный комический герой последней четверти века, и что самое поразительное – свой пьедестал он не собирается никому уступать.

Сьюзан Таунсенд , Сью Таунсенд

Проза / Современная русская и зарубежная проза / Проза прочее / Современная проза
Зараза
Зараза

Меня зовут Андрей Гагарин — позывной «Космос».Моя младшая сестра — журналистка, она верит в правду, сует нос в чужие дела и не знает, когда вовремя остановиться. Она пропала без вести во время командировки в Сьерра-Леоне, где в очередной раз вспыхнула какая-то эпидемия.Под видом помощника популярного блогера я пробрался на последний гуманитарный рейс МЧС, чтобы пройти путем сестры, найти ее и вернуть домой.Мне не привыкать участвовать в боевых спасательных операциях, а ковид или какая другая зараза меня не остановит, но я даже предположить не мог, что попаду в эпицентр самого настоящего зомбиапокалипсиса. А против меня будут не только зомби, но и обезумевшие мародеры, туземные колдуны и мощь огромной корпорации, скрывающей свои тайны.

Алексей Филиппов , Евгений Александрович Гарцевич , Наталья Александровна Пашова , Сергей Тютюнник , Софья Владимировна Рыбкина

Фантастика / Современная русская и зарубежная проза / Постапокалипсис / Социально-психологическая фантастика / Современная проза