Читаем Татко полностью

Движим се по Пенсилванската магистрала, когато дочуваме подозрителен, стържещ звук. Мисля, че сме счупили зъбна предавка или нивото на трансмисионното масло се е снижило. Татко настоява да мина на втора. Шумът е един и същ на всички скорости. Според него идва от карданния вал. Откъде, по дяволите, може да знае! За механик той е чудесен художник. Но и какво друго може да бъде?

— Бил, дръж я на втора, надявам се, че ще стигнем до някой гараж.

Следващите двайсет и четири километра изминаваме със скорост около четирийсет километра в час. Силата на стържещия звук непрестанно се увеличава; като движеща се бетонобъркачка сме. Татко нервничи като котка с новородени, напрегнато се ослушва, смъква стъклото откъм неговата страна, подава навън глава. Слага ухо на гърбицата на карданния вал. Прехвърля се дори отзад, смъква седалките и си пъха главата и там.

Чудя се дали не е по-добре да повикаме влекач. В края на краищата разноските ще се покрият от този Скарлиети, на когото трябва да предадем колата.

Довличаме се до гаража с такъв шум, че всичко живо спира работа и се вторачва в нас. Удоволствие е да видиш как такава страхотна кола сдава фронта и захърква в предсмъртна агония.

Татко се втурва да търси някого. Не изключвам мотора, страх ме е; поддържам го обаче в неутрална позиция, за да понижа, колкото мога, нетърпимото гърмене. Баща ми се връща с механик. Дават ми знак да я прекарам върху омазнена с грес платформа. Когато превключвам на първа, гърми така, като че ли ще се разпадне. Изглежда, единственото, което ни остава да направим, е да позвъним на Скарлиети да отпише тази купчина ламарина. Но ако направим това, много вероятно е някой да отпише нас.

Измъквам се от колата и механикът натиска бутона на стенда. Колата поема нагоре като слон на подемник. Механикът клати глава.

— Наистина звучи, като че ли карданът ви е разсипан на части. Молете се това да е всичко.

Когато достига необходимата височина, той спира стенда и влиза под колата. Движи се, опипва с ръка различни части, поклаща глава и мърмори. Готов съм за най-лошото. При всяко положение този клоун ще ни ограби. Заради тази кола сигурно си мисли, че сме милионери на екскурзия.

Домъква гаечен ключ. Лекарите и механиците обичат да се правят на загадъчни. Развива четири болта и започва борба да измъкне навън предния край на водещия вал. Успява и го слага на пода; вкарва ръка във вилката на диференциала и после ни я показва. Покрита е с малки, сребристи, метални стружки. Поклаща глава, но все още не казва нищо. После изтегля и останалата част от водещия вал, замъква го на работната маса и изчуква навън карето. То е прорязано, покрито със сребристи стружки и изобщо проядено. Избърсва го с омазнен парцал, който виси от джоба му.

— Е, това е. Няма да стигнете далече с това чудо.

И двамата го гледаме втренчено. Забележителна метална скулптура; изглежда като гигантски детски кранове, съединени в сферичен опорен лагер.

След куп брътвежи ни се съобщава цената на ремонта — сто и петдесет долара. Трябва да купи нов съединител в Ню Стантън. „Ню Стантън“ е името и на работилницата, но градът Ню Стантън е на около шестнайсет километра. Нямаме друг избор.

* * *

Отиваме в хотела до гаража и пропиляваме половин час в напразни опити да се свържем със собственика на колата. Трябва веднага да отговорим на механика, за да има време да сглоби съединителя през нощта. Татко излиза и му казва да започне работа, налага се да поемем риска.

Мотелът е в същия колониален стил: отново тухли и дървени колони. Има и ресторант. Механикът заявява, че колата ще бъде готова сутринта.

— Отивам да видя кое колко струва, Бил. Изглежда, тази нощ ще ни струва твърде скъпо. Наблюдавай ги, докато разглобяват онова нещо, за да можем да си спестим малко пари следващия път.

Връщам се в гаража и сядам на празен варел от масло. Двама механици на моята възраст развиват останалите болтове, почистват и смазват леглото на водещия вал.

Татко се връща. Ангажирал е стая — двайсет и пет долара. Седим в гаража, наблюдаваме работата на момчетата и преди да разбера какво става, той се впуска в атака.

Първо споменава колко се радва, че не е механик. Казва го просто така, но аз търся някакъв скрит подтекст. Той е облегнат на стената, а аз все още седя на варела. Момчетата работят усърдно. Мръсна работа! От колата непрекъснато капе масло, а в очите им пада мръсотия.

— Но поне правят нещо съществено и са добре платени, татко.

Знам, че говоря просто така; никога няма да стана, а и не мога да бъда механик. Достатъчно е човек да наблюдава как работи един истински механик, за да прецени дали може да се справи с тази работа.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Текст
Текст

«Текст» – первый реалистический роман Дмитрия Глуховского, автора «Метро», «Будущего» и «Сумерек». Эта книга на стыке триллера, романа-нуар и драмы, история о столкновении поколений, о невозможной любви и бесполезном возмездии. Действие разворачивается в сегодняшней Москве и ее пригородах.Телефон стал для души резервным хранилищем. В нем самые яркие наши воспоминания: мы храним свой смех в фотографиях и минуты счастья – в видео. В почте – наставления от матери и деловая подноготная. В истории браузеров – всё, что нам интересно на самом деле. В чатах – признания в любви и прощания, снимки соблазнов и свидетельства грехов, слезы и обиды. Такое время.Картинки, видео, текст. Телефон – это и есть я. Тот, кто получит мой телефон, для остальных станет мной. Когда заметят, будет уже слишком поздно. Для всех.

Дмитрий Алексеевич Глуховский , Дмитрий Глуховский , Святослав Владимирович Логинов

Детективы / Современная русская и зарубежная проза / Социально-психологическая фантастика / Триллеры
Адриан Моул и оружие массового поражения
Адриан Моул и оружие массового поражения

Адриан Моул возвращается! Фаны знаменитого недотепы по всему миру ликуют – Сью Таунсенд решилась-таки написать еще одну книгу "Дневников Адриана Моула".Адриану уже 34, он вполне взрослый и солидный человек, отец двух детей и владелец пентхауса в модном районе на берегу канала. Но жизнь его по-прежнему полна невыносимых мук. Новенький пентхаус не радует, поскольку в карманах Адриана зияет огромная брешь, пробитая кредитом. За дверью квартиры подкарауливает семейство лебедей с явным намерением откусить Адриану руку. А по городу рыскает кошмарное создание по имени Маргаритка с одной-единственной целью – надеть на палец Адриана обручальное кольцо. Не радует Адриана и общественная жизнь. Его кумир Тони Блэр на пару с приятелем Бушем развязал войну в Ираке, а Адриан так хотел понежиться на ласковом ближневосточном солнышке. Адриан и в новой книге – все тот же романтик, тоскующий по лучшему, совершенному миру, а Сью Таунсенд остается самым душевным и ироничным писателем в современной английской литературе. Можно с абсолютной уверенностью говорить, что Адриан Моул – самый успешный комический герой последней четверти века, и что самое поразительное – свой пьедестал он не собирается никому уступать.

Сьюзан Таунсенд , Сью Таунсенд

Проза / Современная русская и зарубежная проза / Проза прочее / Современная проза
Зараза
Зараза

Меня зовут Андрей Гагарин — позывной «Космос».Моя младшая сестра — журналистка, она верит в правду, сует нос в чужие дела и не знает, когда вовремя остановиться. Она пропала без вести во время командировки в Сьерра-Леоне, где в очередной раз вспыхнула какая-то эпидемия.Под видом помощника популярного блогера я пробрался на последний гуманитарный рейс МЧС, чтобы пройти путем сестры, найти ее и вернуть домой.Мне не привыкать участвовать в боевых спасательных операциях, а ковид или какая другая зараза меня не остановит, но я даже предположить не мог, что попаду в эпицентр самого настоящего зомбиапокалипсиса. А против меня будут не только зомби, но и обезумевшие мародеры, туземные колдуны и мощь огромной корпорации, скрывающей свои тайны.

Алексей Филиппов , Евгений Александрович Гарцевич , Наталья Александровна Пашова , Сергей Тютюнник , Софья Владимировна Рыбкина

Фантастика / Современная русская и зарубежная проза / Постапокалипсис / Социально-психологическая фантастика / Современная проза